Има един единствен начин, при който може да се загуби много енергия. Пропелера да не е пропелер, а някаква сложна форма, която едновременно да избутва въздуха както напред, така и назад или настрани. Тогава няма да има тяга, а енергията ще отива в разбълникване на въздуха и във въртящ момент, приложен върху самия модел.

В действителността обаче се използват истински пропелери, оптимизирани да създават тяга само в една посока. Вярно е, че има параметър, наречен ЕФЕКТИВНОСТ НА ПРОПЕЛЕРА. Тази ефективност обаче се предполага, че е висока. Няма как тази ефективност да стане 1%, защото това няма да е пропелер, а например въртяща се рошава четка за зъби.

Всички разсъждения по Закона за запазване на енергията са валидни само ако се положат максимални усилия да бъде направен нормален и оптимизиран летящ модел. Ако искаме просто да разпилеем енергията, има си 1000 начина. Например можем да сложим някаква въздушна спирачка на самолета или да сложим една плоскост от фибран под лопатите на хеликоптера и така да му убием подемната сила.