Продължих по модела и днес. Със сутрешното кафе за десетина минути се роди и вертикалния стабилизатор на чертеж.
Продължих по модела и днес. Със сутрешното кафе за десетина минути се роди и вертикалния стабилизатор на чертеж.
Продължавам с чертежа.Сега за да получа хоризонтален стабилизатор и крило мащабирах снимка на ЯК-55 поглед отгоре в М1:6 да се получи разпереност от 1,5м и така да хвана пропорцията на хоризонтален стабилизатор спрямо крило за по лесно. Добавих и аеродинамичния компенсатор на вертикалния стабилизатор който го бях забравил сутринта. Двата стабилизаторе за максимално лесна изработка ще бъдат от летвички балса със сечение от 7х7 до 9х9мм., като ще реша по късно след направени тестове за здравина и тегло на точно кои размер да се спра от двата. Модела взе да добива симпатичен вид. То той ми е в главата де от 1 година и аз реално си го знам какво ще стане накрая, но и от чертежите взе да се добива вид вече.
И днес сън не ме хващаше докато не реших да пипна нещо по самолета. Нарязах три летвички с макетното ножче, всяка със сечение 10х10мм., от балса пластина с дебелина 10мм. С тях направих хоризонталния стабилизатор. Отиде около 2,5 линеини метра.
Хоризонталния стабилизатор е готов, теглото му до сега е 30грама, ще видя колко ще скочи от фолиото и от едно парче пружинна тел която ще вкопая в него за усилване на движещите се плоскости. Вертикалния стабилизатор също е почти готов.
Подсилих хоризонталния стабилизатор с пружинна тел залепена вече със епоксидна смола. Идеята на това подсилване е да икономисъм една серво машинка. Ще го движа с една тяга и една машинка, а чрез тази пружинна тел усилието ще се предава и на другата му половина. Другия начин е две серво машинки, всяка да движи едната половина, но тука при този модел гледам да го мисля и направя максимално лесно, просто за направа и бъдещи настройки, да няма нужда от по сложна апаратура при управлението му, и максимално евтино като материали.
Хоризонталния стабилизатор го свърших нацяло, теглото му се дигна с 20 грама от укрепващата тел, 4 броя панти, и фолио. Стана 50грама готов за залепване към тялото. По стара си моя традиция отгоре е бял, от долу е с ярко червен цвят.
И вертикалния стабилизатор е готов нацяло.Теглото му е 12 грама балса, и 4 грама фолио= 16 грама готов. Реших да е изцяло червен за да има и някакъв друг цвят освен белия на модела при поглед от горе. До тук се движа много добре с теглата и съм с около 160грама по лек спрямо предварителния разчет. Имам тяло 322грама, хоризонтален стаб 50 грама, и вертикален стаб 16 грама = общо 388грама /по разчет това го мислих да е около 550грама/. Ако успея да се вместя в натоварване под 40гр./кв.дм. то ще стане чист 3D модела.
Слепването на двата стабилизатора към тялото е работа много отговорна. Трябва да са на 90градуса един спрямо друг и спрямо тялото също на 90градуса. При това слепване за най-лесно използвам два триъгълника и така хващам правия ъгъл. При нужда може да фиксирам с карфици за да засъхнат двата стабилизатора под точния ъгъл.
Общ поглед на модела до този момент. Колесника е лабав, та ще го мисля сега как да го усилвам, или да правя друг.
Започнах и крилото да чертая в солид ворк. Реших да използвам оригиналния профил на ЯК-55, а ако не ми харесат полетните характеристики на модела ще сменя профила с Е-474. Предимството на този модел е че ще може да му се сменят крилата лесно, и в бъдеще може да направя две, или три крила с различен профил. Така ще получа и няколко вида летене от обикновен тренеро-планер до чисто 3D.
В момента 1 потребители разглеждат тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)