Тренер за пилотаж и акробатика

[Gogo55]

Монтирах двете серво машинки за управлението на вертикалния и хоризонталния стабилизатор. Използвам стандартни серво машинки с усилие от 6кг. Трябва да стигат за 2кг самолет.

[Gogo55]

Модела е готов.

[Gogo55]

Задвижването на елероните съм го реализирал по този начин. За начало използвам 2кг серво машинки на всеки елерон. При нужда има място да се разшири отвора и да се поставят по мощни серво машинки. Тягата е от спица на колело която е с диаметър 2мм и си има нарязана резба М2 в единия краи.
Преди облитането доста се чудя дали да не усиля малко колесника за всеки случаи, или да го облитам така както си е сега този колесник от 3,5мм стоманизирана пружинна тел.

[Gogo55]

Тествах в продължение на десетина минути всичките серво машинки /управлението/ на модела. Този тест го правя винаги за да разбера ако някои от серво машинките, вес, или приемника дадат дефект в първите няколко минута работа то да не бъде във въздуха. Снимах и клипче:

[Gogo55]

Едно от най-важните неща преди полет/облитане/ е самолета да има правилен център на тежеста. Центъра на тежеста при различните видове модели и стилове на летене е различен. При тренерите примерно тои е на около 20 до 28%, при по нормалните самолети варира от 25 до 33%, и вече когато се търси супер маневреност по вертикала и хоризонтала може да си позволим дори до 40% но там вече летят само големите майстори с подходящи самолети и управление. В такъв случаи като този /самоделен самолет/ с трапецовидно крило когато няма кой да ни каже къде точно се намира центъра на тежеста използвам една стара методика от на дядо ми младежките години описана във почти всички книги от едно време. За да не забравям и точно къде трябва да подпирам самолета залепих и два бели кръга от доло на крилото които да ми подсказват на полето къде точно да търся центъра на тежеста. Кръговете съм ги избрал с такъв диаметър 15мм. че в предния им край да имам Ц.Т от 28% ,а в задния им край да имам Ц.Т. от 33%. При този модел накичен и готов за полет Ц.Т. ми дойде на 34%. Това идва идеално ако съм усвойл самолета и го знам как лети, но за първото облитане ми се вижда доста множко, затова ще го направя чрез тежест в носа да бъде на около 28% при първите няколко полета, и чак след като усвоя модела ще го върна постепенно на два или три пъти до 34%.

[Gogo55]

Модела беше облетян днес, накратко отчета. Отидох с 1 литър гориво на поляната, като имах гости от Пловдив, човек от форума пак с който да се видим и почешим езиците докато си литкаме и упражняваме хобито. Резервоара който бях сложил е със вместимост от 250мл. ДВГ-ASP52 чисто нов запали от ряз с първото връткане на стартера което ме учуди приятно. Първия резервоар го изгорях на земята с цел разработка на двигателя, времето което работи двигателя с тези 250мл беше 22 минути на средни обороти с богата смес. Витло използвах 11х5 за да не се мъчи двигателя, по натам след 5-6 литра гориво може да премина през 12х4 до 12х6 или 13х5. За сега с това витло 11х5тягата без да я меря точно с кантар е повече от теглото на модела-тоест повече от 2,1кг. Модела виси на около половин газ иначе, като съм ограничил от радиото дросела да не се отваря с около 2мм докато трае разработката му за да не се блазня и да дам пълна газ първите няколко часа. Втория резервоар също го изгорих на земята пак на средни обороти. Третия резервоар вече беше във въздуха, изобщо не ми мина през ъкъла че е с малко задна центровка 34% и забравих да сложа тежест в носа за да я докарам до 28%, но модела литна добре с тези 34%. Модела излетя от ръка на половин газ, плавно под ъгъл от около 15градуса си набрах височина около 30-40м., беше много чувствителен по елерони и по височина, но то нема как да не е чувствителен с тези големи плоскости на управленията който съм му сложил и максимален ход на серво машинките . Искаше тримиране по елерони две натискания, и по височина едно натискане за да почне да държи правилен хоризонтален полет. След направени няколко полета по кръга за да го усетя направих и няколко хоризонтални осморки и един лупинг. Лети стабилно и бавно на 3/4 газ, на половин газ вече става бърз и нервен. Ръчките на управленията за нормално литкане и нормални завои ги мърдах само с по 2-3мм., тоест за нормално си летене и пилотаж трябва от апаратурата да намаля ходовете на сервомашинките на половина, а за три Д летене, и щуротии да ги оставям така на макс. Модела и по крен и по тангаж е много рязък и нервен, не става за първи модел нито за втори с гаранция защото първото натискане по елерон или височина ще бъде почти сигурен краш ако се прави от човек с малко опит, но за трети или четвърти модел с намалени ходове на управленията и експонента от 20-30% мисля че е идеален. След няколко минути спокоен полет с различниве видове завои с набор и загуба на височина направих първия лупинг и един завой през крило. Самолета се държеше добре и послушно без да прави некви си своеволия. След още няква минута реших да се отпусна малко и да го видя на какво е способен. На втория лупинг обаче ми загасна двигателя когато самолета катереше нагоре по вертикалата. Тъй като карах на половин газ и двигателя изобщо не беше разработен като видя малко зор взе че угасна, аз правих лупинга с голям диаметър за да не натоварвам конструкцията излишно още при първия полет-тоест модела беше строго вертикален и катереше нагоре. Благодарение на големите ходове на вертикалното и хоризонталното кормило и елероните успях да го завъртя на 180градуса буквално за 1 метър загуба на височина така че да го вкарам в пикиране и да набаре спасителна скорост като се бях притеснил да не влезне в плосък свредел поради това че беше останал без скорост висейки неподвижно за част от секундата във вертикално положение. Самолета се врътна обаче бързо и енергично когато тръгна надоло с опашката да пропада, но с макс команда се врътна бързо и при отвесно пикиране си набрах скорост така че хоризонтирах и си кацнах без никакви щети почти до себе си на около 10 метра. Профила на крилото е добър, добре съм го измислил значи, може да си планира модела, не е сривен изобщо както примерно ако това се беше случило със стария ми САР-232 щеше да влезне в плосък свредел и да приключи полета със сигурен краш. Качеството на планиране в този случаи не мога да кажа точно колко идва, но височината при която го хоризонтирах беше около 3-4 метра, а полета по хоризонтала докато да кацне беше около 50 метра това на око разбира се . С това приключи облитането на модела, реших следващия полет да бъде след като изгоря поне 3 литра гориво на земята и добре разработя двигателя за да няма други подобни изненади във въздуха.
Накратко въпреки че съм направил само един полет мисля че самолета ще може да изпълнява всички фигури от пилотажа, както и да се върти на всички възможни посоки и да прави всякви щуротии и три Д без опасност от сриване и крашове. Просто поведението на модела си е едно такова спортно, рязко и енергично-точно това което търсих. Следват сега едни около 50 полета за центровки и финно настройване на модела, и чак след това ще мога да кажа как се държи модела при пилотаж и щуротий.
Мисля също че това ще ми бъде основния самолет в близката година или две, докато да се разлепи/разскъса/ фолиото на сто места, а дървенията да почне да се гъне и скърца от старост при натоварванията който ще изпитва на всеки един полет.

[Bruchpilot]

Честито и успешни полети!