Виж профила
Виж мненията
Лично съобщение
Посети WEB сайта
Резервоара трябва да е разположен близко до Ц.Т. на самолета, и да се вижда колко гориво има в него през прозрачната кабина, или странично на тялото да има прозорче. Най горната точка на резервоара трябва да е на нивото на иглата на карбуратора, или малко по ниско така че горивото при хоризонтално разположен самолет на самотек да не може да отива във двигателя, и в същото време резервоара да не е много по ниско от иглата на двигателя, така че налягането от ауспуха свободно да вкарва гориво във двигателя. Значи осевата линия от вала на двигателя да минава малко под горната част на резервоара и в същото време да е на Ц.Т. на самолета. Хордата трябва да е на една линия с вала на двигателя, или малко под тази линия, а Ц.Т. на около 33% от хордата на крилото.
-Серво машинки за хор стаб.-1брой стандарт серво 6кг. ще стига. За вертикален стабилизатор също 6кг. серво ще стига при 2кг самолет.
Всички серво машинки трябва да са максимално близко до плоскостите който ще движат така че да имат масимално къси тяги пак за по ниско тегло и по малки луфтове. Това вече ще установя след като направя модела и започна да го кича.За целта ще направя подходящи отвори за сервомашинките и в опашката максимално близо до вертикален и хоризонтален стабилизатор, и в тялото под кабината. При настройка на Ц.Т. ще се види къде ще сложа тези 80грама тегло.
-Батерията е добре да може да се движи напред назад за лесна промяна на Ц.Т. при различните видове полети и стилове на летене, както и за лесно сваляне при зареждането и което обикновено става след всеки полетен ден. Значи голяма кабина за лесен достъп до батерията и наблюдаване на резервора.
-Приемник-Място за закрепване под кабината на видно място, или в по предна част на самолета така че антената сложена в тръбичка да не излиза отзад тялото, и да не се вижда как виси зад самолета.
-Колесник:
Колесника ще е основен отпред чрез два пружинни тела с диаметър 4мм. и опашен колесник отзад пак за по ниско тегло, и за по лесно кацане в трева при парашутиране тип хеликоптер, или хариер-тогава опашния колесник пази вертикалния стабилизатор и машинката която го управлява да не и се изронят зъбите при рязък удар в земята което ми се е случвало много пъти. Ако е с преден колесник вертикалното кормило при удар в земята чупи серво машинката която го упралява. Също и ако е с преден колесник и при кацане в трева или орана нива на скорост нормално си при самото докосване на земята обикновенно когато няма достатъчно скорост /примерно при угаснал двигател/ носа на самолета се навежда надоло и първо се допира предния колесник и цялото тегло на самолета идва върху него при което тои се гъне поемайки удара и не е добра идея-изпробвано от мене много пъти! Ако е за асфалт където може да се каца на скорост и има място за добър пробег разбира се е по добре с преден колесник заради управляемоста по пистата по време на излитане и кацане! Тука гоня практичност и минимално тегло затова решавам:
-Отпред основен колесник с два пружинни тела с диаметър 4мм. и по големи 70-120мм. гуми стигат.
-Отзад един пружинен тел с диаметър 2-3мм и на него малка гума 20-40мм. Управлението на задния колесник чрез две пружинки от вертикалния стабилизатор без твърди тяги.
-Хоризонталния стабилизатор трябва да бъде и с аеродинамични компенсатори за да се напрягат по малко серво машинките така че да издържат на напъна при излизане от пикиране когато има голямо усилие на тях.
-Нивото на хордата на хоризонталния стабилизатор да бъде малко над осевата линия от вала на двигателя и хордата на крилото за да не бъде в завихрения поток след елероните.
-Вертикален стабилизатор пак с аеродинамичен компенсатор и голяма площ-отивам на стандартна серво машинка с усилие от поне 6кг. за да съм спокоен при всякакви фигури. Вертикалния стабилизатор да стърчи и малко под тялото за да има ефективност и при големи ъгли на атака, когато горната му част бива засенчена от тялото на самолета. Трябва да бъде малко след края на хоризонталния стабилизатор за по добро управление.
-Крилото трябва да е около средата на тялото на една осева линия с вала на двигателя или малко по ниско като на СУ-26. Също така много е важно да може да се хваща с ръка отдоло тялото и да се излита от ръка защото нямам хубава писта наблизко! При излитане от ръка намалявам с 50% вероятноста да счупя колесник при удара му в камък когато самолета се движи с голяма скорост при излитане, остава шанса за среща с камък само при кацане! Крилото трябва да е от две полукрила закрепени от двете страни на тялото но не чрез тръба, а чрез дървен лонжерон със правоъгълно сечение. При краш се чупи този лонжерон и двете полукрила свободно се разхвърчават но остават цяли!!! Закрепването на двете полукрила към тялото да става от горна страна чрез подходящ по здравина ластик, или пружина който да ги придърпват едно към друго а по средата им да остава тялото притиснато. В двете полукрила да се намушва дървения лонжерон и да ги държи да не махат при излизане от пикиране, но да се чупи при краш за да предпазва двете полукрила!!! Много здравина тука не трябва , защото при удар полукрилото трябва да се откача от тялото за по малко щети. Пружината/или ластика/ да се късат, лонжерона да се чупи и двете полукрила свободно да се разхвърчават по поляната-с гаранция остават цяли. Крилото да е със скосение за по лесна акробатика, подобно на спортните ЯК или СУ и със серво на всеки елерон със минимални тяги и луфтове. Задкрилки няма да има, но ще има флаперони за по лесно кацане и излитане макар че и това е под въпрос, ама е модерно и не ми пречи да си имам копче на радиото! Значи елероните трябва да са максимално дълги по цялата дължина на даденото полукрило, и да са с повече площ.
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++ +++++++++++++++++
Цитат