Номера

[aleks]

Здравеите

Искам да ви поитам дали може да правя разни номера със Syma S107 и ако може какви са.

[нико]

Дааааа може да правиш каквито номера си искаш. А какви са номерата ли?????? Ами зависи от фантазията ти

[aleks]

Здравей

Кажи някъкъв номер

[muns]

Удар в стена. Ако успееш да я нацелиш!

[Svetoslav]

Здравей Алекс,

Моделчето с което разполагаш не е пригодено за 3D фигури, ако това искаш да питаш. Можеш да го ротираш в хоризонталната ос (Канал 1), да го издигаш и снижаваш (Канал 2) и да го движиш напред-назад (Канал 3).

Въпреки малкото възможности, които моделът позволява, той е много подходящ за поставяне на едно начално ниво, преди закупуването на по-сложен хеликоптер.

Ето и един примерен "номер":
Пробвай да управляваш модела с носа към теб. Това е едно добро упражнение, което ще ти бъде от полза, ако решиш да закупиш по-сложен модел.

[aleks]

Здравей

Благодаря той е интересен ще го пробвам ако знаеш още някъкви казвай

[Mateev]

За тези, които не знаят (начинаещите):

Един истински хеликоптер НЕПРЕКЪСНАТО СЕ УПРАВЛЯВА !!!
Нито за момент пилота не го изпуска от контрол. Всяка една секунда на пилота се налага да подава десетки коригиращи команди, при това по четирите канала ЕДНОВРЕМЕННО !!!

Всичко това не може да става с мислене - просто няма време.
Всичко това трябва да става с АВТОМАТИЗИРАНИ ДВИЖЕНИЯ !!!
Дефакто един майстор-пилот на хеликоптер си няма никаква представа какво правят ръцете му. Той просто си помисля, че трябва хеликоптера от едно положение или позиция да премине в друга и ръцете му сами правят всичко останало.
За да се получат такива автоматизирани движения, трябват много тренировки. Нещо като каране на кола - нали всеки може да я управлява, без да си мисли какво трябва да направи с левия или десния крак.

Има една теория за двата мозъка:
Всеки човек има два мозъка. Единия е слаб и маломощен. Той е еквивалентен на 16 битов компютър. С него мислим и приказваме, но в един и същи момент от време този мозък може да се занимава САМО С ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ЗАДАЧА. Втория мозък е много мощен. Той е еквивалентен на супер компютър с един милион 1000-битови процесора, работещи в паралел. Този мозък управлява тялото. Във всеки един момент от време той изчислява и управлява десетки хиляди мускулчета, всяко едно от които трябва да направи някакво много сложно движение с подходящата сила и в подходящия момент. Едно почесване по носа е много сложна задача. Поне хиляда различни мускула участвуват в него и за всеки един от тях трябва предварително да бъде изчислена траекторията, за да си уцелите носа и да направите верните движения нагоре-надолу. Едновременно с почесването този втори мозък управлява дишането, сърцето, бъбреците, храносмилането и още една камара други функции, всяка от които изисква поне по 100 паралелно работещи процесори с огромна изчислителна мощ.

Та втория могъщия мозък може на майтап да управлява хеликоптера и да реагира за стотни от секундата на всяка една критична ситуация. Това за него е нещо много просто и той ще го прави с лекота. За да се справи обаче с тази задача, той първо трябва да бъде обучен. Обучението се извършва от първия мозък, този, който може да мисли, но в даден момент от време може да управлява само една задача, при това много бавно и с голямо закъснение.

Та за да може вашия втори мозък да поеме управлението на хеликоптера, вие трябва посредством много тренировки да го обучите, използвайки първия мозък (бавно мислещия).

[Mateev]

Написах всичко това, за да разберете, че дори и с един малък и несъвършен хеликоптер можете да свършите огромна част от работата по обучението на втория мозък.

Как ??????

Ами можете да правите редица упражнения, всяко едно от които ще ви е от огромна полза:

1. Излитане и кацане в точно определена точка. Нарисувайте на един лист квадрат с размери 5 на 5 сантиметра и се опитайте винаги да кацате в него.

2. Опитайте се да летите по строго определена фигура - линия, квадрат, кръг, осморка и т.н. Опитайте се фигурата да е съвършенна - това е много трудно.

3. Направете си например слалом с някакви обекти, между които трябва да летите на зигзаг.

4. Обърнете сериозно внимание на полет с носа към вас и на страничните полети.

5. Направете си серия от обекти с различна височина и излитайте и кацайте от всеки един от тях. Например - табуретка, маса, секция, телевизор, под, мивка и после отново през всички тези обекти.......

6. Отворете всички врати на апартамента (къщата) и после се опитайте да разведете хеликоптера из нея и да го запознаете с обстановката, все едно че е човек. Можете дори и да му приказвате. Например: Ето това е телевизора - огледай го с носа напред. А сега нека да разгледаме от всички страни саксията с цветятя на жената. Нека да я обиколим и винаги да сме с носа към нея. Хайде сега да отидем в другата стая да видиш каква картина купих на жената. А сега да отидем в тоалетната и да се огледаш в огледалото. Завърти се на всички страни, за да се видиш отпред, отстрани и отзад. А сега малко да погоним кучето. Можем да го дразним пред муцуната, но ако ни нападне - трябва да отскочим. И т.н и т.н Тука въображението няма граници.

Ползата от всичко това е една единствена - вие трябва в един момент да усетите, че хеликоптера ви се подчинява и че вие си нямате никаква представа какво точно правят вашите ръце. Това е КЛЮЧОВ МОМЕНТ в обучението. Нататък всичко е по-лесно, защото ще се отвори мерак за усъвършенствуване.

[aleks]

Благодаря за всичките съвети и номера които ми казахте

[denisista]

За тези, които не знаят (начинаещите):

Един истински хеликоптер НЕПРЕКЪСНАТО СЕ УПРАВЛЯВА !!!
Нито за момент пилота не го изпуска от контрол. Всяка една секунда на пилота се налага да подава десетки коригиращи команди, при това по четирите канала ЕДНОВРЕМЕННО !!!

Всичко това не може да става с мислене - просто няма време.
Всичко това трябва да става с АВТОМАТИЗИРАНИ ДВИЖЕНИЯ !!!
Дефакто един майстор-пилот на хеликоптер си няма никаква представа какво правят ръцете му. Той просто си помисля, че трябва хеликоптера от едно положение или позиция да премине в друга и ръцете му сами правят всичко останало.
За да се получат такива автоматизирани движения, трябват много тренировки. Нещо като каране на кола - нали всеки може да я управлява, без да си мисли какво трябва да направи с левия или десния крак.

Има една теория за двата мозъка:
Всеки човек има два мозъка. Единия е слаб и маломощен. Той е еквивалентен на 16 битов компютър. С него мислим и приказваме, но в един и същи момент от време този мозък може да се занимава САМО С ЕДНА ЕДИНСТВЕНА ЗАДАЧА. Втория мозък е много мощен. Той е еквивалентен на супер компютър с един милион 1000-битови процесора, работещи в паралел. Този мозък управлява тялото. Във всеки един момент от време той изчислява и управлява десетки хиляди мускулчета, всяко едно от които трябва да направи някакво много сложно движение с подходящата сила и в подходящия момент. Едно почесване по носа е много сложна задача. Поне хиляда различни мускула участвуват в него и за всеки един от тях трябва предварително да бъде изчислена траекторията, за да си уцелите носа и да направите верните движения нагоре-надолу. Едновременно с почесването този втори мозък управлява дишането, сърцето, бъбреците, храносмилането и още една камара други функции, всяка от които изисква поне по 100 паралелно работещи процесори с огромна изчислителна мощ.

Та втория могъщия мозък може на майтап да управлява хеликоптера и да реагира за стотни от секундата на всяка една критична ситуация. Това за него е нещо много просто и той ще го прави с лекота. За да се справи обаче с тази задача, той първо трябва да бъде обучен. Обучението се извършва от първия мозък, този, който може да мисли, но в даден момент от време може да управлява само една задача, при това много бавно и с голямо закъснение.

Та за да може вашия втори мозък да поеме управлението на хеликоптера, вие трябва посредством много тренировки да го обучите, използвайки първия мозък (бавно мислещия).

Забелязал съм, че за да знае мозъкът какви команди трябва да подаде, той трябва да знае на коя страна е обърнат хеликоптерът. Просто ние знаем, че ако хеликоптерът е обърнат срещу нас, той ще изпълнява обратни команди. Аз реших да експериментирам. Сложих хеликоптера с носа към мен, но с обърнати команди. Стана така, все едно хеликоптерът е поставен нормално. Похвърках с него и усетих, че се кара по-трудно въпреки, че командите бяха така все едно опашката сочеше към мен. Това се случи, защото обикновено, когато хеликоптерът е с носа към мен командите са обърнати, а в този случай не беше така. Странното е,че въпреки, че командите отговаряха на посоките, летенето беше ужасно трудно.