Подвижна електроцентрала

[ajcinema]

Реших да не прибирам питата на душа плътно, за да може да се оттича и да не мокри кората. Ето финалният вариант:



Навесът е готов и в типично мой стил промених закрепването в последния момент. Вместо капси, заложих на алуминиеви тръби - мярка срещу провисване. Нямам търпение утре да монтирам цялата системка.

[ajcinema]

Най-после, след няколко "редакции", винилът е готов за монтаж.
В него ще са пришити две тръби от прокален алуминий (14х1,5), в които пресовах втулки с резби за неръждаемия крепеж:

[ajcinema]

Ето го и резултатът:

[ajcinema]

Всички нови измишльотини функционират идеално и точно според очакванията:









"Банята" също работи идеално! Измислих си своя система с магнити и копчета "тик-так" за завеските:

[Пулевски]

Супер е!
Вероятно ще ти липсва душ-корито, за да не става кална локва зад буса...
Измисли си някакво гъвкаво, навиваемо, сгъваемо, да отвежда водата настрани.

[ajcinema]

Да, забравих да кажа - имам такова "устройство" парче винил с улей и малка "стъпка" изкуствена трева против пръски по завеските.

Вече 4-ти ден съм "на терен". Бусът се зарежда ефективно само 4 часа. През останалото време е сянка.
Въпреки това системата наваксва и се държи стабилно.
Ежедневните нужди са:
- Сутрешни кафета и зареждане на десетина устройства - телефони, пауърбанки, фенери, лампи за насекоми и други.
- 2-3 хляба, изпечени в хлебопекарна.
- 2 "бани" - за мен и Вили. Тя ползва и сешоар.
- Котлон за супи, разни ястия.
- Музика
- Отопление цяла нощ (спим само с лека завивка) с електрически подложки.
И, разбира се, осветление и атмосфера за вечеринките:

[ajcinema]

Завеските получиха малък ъпгрейд:



А багажното отделение се сдоби с марков горски хардуер:

[ajcinema]

Това е засега, но след няколко дена ще има и още. Поръчал съм си и ремарке към буса и до 2 седмици ще е готово. Ремаркето ще може да товари едно голямо АТВ или няколко големи самолета. Дълго е над 2 метра, широко е почти 1.50 и е високо (с платнището) колкото буса.

Когато навремето прочетох този пост, силно се замислих за един сценарий. Почти всеки път, когато отида на летището, се налага да отскачам до магазин или бензиностанция я за вода, я за храна, я за батерийки.
Същото е и когато съм сред природата. Последният път ходих за вода за миене, а на другия ден трябваше да се ходи до село на 8 километра за... БИРА!
Някои приятели бяха "забравили" да си купят.

Отварям една скоба: В "зип"- а на буса имам множество аксесоари и приспособления, които си стоят вътре. Возилото предлага много ниши и "долапи" за тази цел. Няколко фенера, помпи, пауърбанки, както и джъмпстартерна батерия. Отделно винаги вътре стои електрически котлон, столове, маси, суха храна и прочие. Термокупи, покривала за храна срещу насекоми, кафе-капсули и т.н., и т.н.
Измежду всички джунджурии съм направил специална помпа за изпомпване на вода от водоеми или крайпътни чешми. Тя е с много голям дебит и се захранва от Универсалната стартерна кутия от тази тема:
Помпата изпомпва около 20 литра в минута и се събира в малка чантичка с размерите на джоб. Довечера ще я снимам.

Та идеята ми е да закача малко ремарке или платформа, върху която да транспортирам АТВ, с което бързо и без много суетене да мога да отскачам до близки дестинации за вода, провизии или други нужди.
Преди години много бях харесал този екземпляр:



Той е шосейно ориентиран, но е достатъчно проходим. За съжаление вече почти е невъзможно да се купи у нас. Ще се радвам, ако дадете идеи за подобно превозно средство, което може да бъде регистрирано по ЗДП.

[ajcinema]

Няколко дни се занимавам с въпроса за 4-колесния всъдеход, но удрям на камък. Новите маркови АТВ-та са твърде скъпи, а алтернативните китайски от по 250-450 кубика са или твърде нискокачествени, или без сертификати за регистрация. Като че ли напоследък са изчезнали от пазара...
Продължавам да търся подходящ екземпляр, дори и втора употреба.
Мечтата ми е да възстановя возилото до първоначалния замисъл на Матеев и да добавя възможно повече полезни функции.


Време е да се захвана с дизеловата печка.
Ето я и нея:





През зимата ми направи впечатление, че не функционира.
Преди около месец, правейки рутинен оглед на долната страна на буса, забелязах силна корозия на металните тръби, свързващи отоплителя към охладителната система:





Това е често срещан проблем при бусовете Мерседес, произведени през първите няколко години на новия век.
Вчера ми се случи подобна тръба, но този път на Спринтер, да се спука в движение. Беше много по-изгнила:



Затова реших да се предпазя и да взема мерки овреме.
Всички корозирали тръби (има още, но в по-ранен стадий) ще бъдат обработени или подменени.

За целта първо демонтирах печката и поставих байпас.

Следва пълното й разглобяване.
През това време търся информация за логическите последователности на работния й процес.

[ajcinema]

Както всяка реставрация, първо разглобих печката на ниво възли за оглед на пораженията:



А те (пораженията) са се случили заради две причини - корозия и някогашен проблем с качеството на горивото. В горивото някога по някаква причина е попаднало масло (или добавка с някаква лека мазна фракция), но също така има признаци за повишено съдържание на вода някога във времето. Това се е случило преди... доста време.
Проблемът с горивото не е толкова сериозен. По-сериозният проблем е корозията. Първият заподозрян е антифризът. В автомобила винаги е наливан антифриз с дестилирана вода и това се вижда от изключително чистата охладителна система. Тя буквално няма следи от наслоявания и налепи. Антифризът също е бил правилният за системата на този автомобил.
Но... от съединенията е просълзявало охладителна течност. Тя се е изпарявала от горещата печка и изсъхналият антифриз е причинил корозия.

УЖАСЯВАЩА КОРОЗИЯ на алуминия:



Толкова агресивна, че е причинила спуквания на корпуса на водната риза в няколко зони:






Леките маслени и петролни фракции в горивото (най-вероятно добавка за почистване на дюзи) са причинили раздуване на уплътненията в горивната камера:




Поради силната корозия някои болтове не можаха да излязат въпреки обилното третиране и нагряване. Бяха се превърнали в крехки и проядени солети:





Един от детайлите - капакът на горивната камера буквално се разпадна от напора на разпрашения алуминий:





Корозията е причинила и деформация на пластмасовите капаци. Течността е проникнала в подготвителната (въздушната) камера и е започнала да унищожава и контактите в куплунзите, въпреки, че централният е защитен със собствено уплътнение:



Наложи се да направя технологичен отвор във водната риза, за да извадя топлообменника на горивната камера:




Започнах възстановяването с наваряване на изгнилите и изпочупени фрагменти:





Целият този сектор е изгнил и се налага да бъде премахнат до здраво:






Следва най-деликатната част от процеса - наваряване на липсващите зони и обработката им. За съжаление формата никак не е лесна за пресъздаване, но... няма невъзможни неща, стига да има необходимата доза желание.