KATANA .15

[kolibri]

Браво, много добра работа!С интерес следя развитието на проекта.

[ajcinema]

Следва поставянето на машинките в крилете.
Умишлено не съм показал процеса на лепене на пантите, защото той е подробно описан в приложенията към всеки един модел. Ще го покажа, все пак, малко по-нататък, когато монтирам вертикалното и хоризонталното кормило.



Изрязвам фолиото върху отворите по познатата технология от EDGE-540 - с малък поялник.


(снимката е от Edge)


Следва отворът в тялото, където минава кабела на машинката. Техниката ми осигурява прецизно изрязване и едновременно с това подгъване на крайчетата на фолиото и залепването им. Става бързо, лесно и сигурно. Край на стърчащите и отлепващи се крайчета!







Поставям машинката и я фиксирам с винтчетата. Старая се да поставя рамото й успоредно на оста на елерона:





После с помощта на шлайфчето разпробивам отворите за рогчето




Завинтвам рогчето и отрязвам (отново с шлайфчето) стърчащите болтове.




От тук нататък следва интересната част. За тяги няма да използвам тези, които са в комплекта, а една моя измишльотина, която прилагам на почти всички модели - спици от велосипед.
Спиците са изключително здрави, огъват се сравнително лесно (при нужда), имат естествен завършек от едната страна, чрез който възелът машинка-тяга става здрав, надежден, лек и прост. Ето как процедирам:

Взимам спица с произволна дължина:





Дозавивам с малки клещи Г-образната част, която ще използвам като "щипка" от страната на машинката. Фабрично тази Г-образност не е огъната на 90 градуса, а малко по-малко. Аз я доогъвам докъм 95-100 градуса. Така спицата може да се извива под по-големи ъгли нагоре-надолу, получава се естествен "ер".






После отрязвам нужната дължина, пак с помощта на шлайфчето.






След това нарязвам резба с плашка 2mm, като използвам това просто приспособление (стяга и две трупчета) :






Плашката:





Тук е мястото да споделя още една хитринка. За да разпробия точен отвор в рамото на машинката, аз използвам този собственоръчно направен "инструмент". Всъщност е край от спица (краят с резбата на спицата), който съм скосил и съм прорязал 3 надлъжни каналчета (пак с шлайфчето), като на метчик. С няколко движения с бормашината напред-назад, разширявам рамото на машинката точно толкова, колкото е нужно на спицата, за да се движи хем леко, хем стегнато. Нямам нужда от свредла!






Завивам щипка на предварително нарязаната резба и ето крайния резултат:





Преди години изрязвах втория край на рамото на машинката от естетически съображения. Но в последно време не използвам тази практика, защото ми се е случвало работното рамо да се повреди. Тогава мога просто да обърна на 180 градуса и да използвам второто, неработило рамо. Малък компромис с външния вид, но все пак машинките са от долната страна на крилото и не се виждат.

[ajcinema]

Резервоарът.

Въпреки, че сглобяването на резервоара е детска игра, при него също има няколко тънкости. Първата и най-важна е огъването и изрязването на металните тръбички. Рязането им става много лесно с остър макетен нож, чрез въртеливи движения по периметъра. Огъването е най-лесно НА РЪКА:



Винаги правя малки фаски в краищата отвън и отвътре, за да не се прерязват силиконовите тръбички и за да съм сигурен, че няма останали стружки по ръба. Следва измиване с веро и вода, после подсушаване чрез метанол и сглобяване в гърловината.

Старая се металните тръбички да са възможно по-къси. Извивам нагоре тръбата за тръбното налягане и удължавам със силиконова тръбичка, на която съм направил V-образен срез, за да не се самозапушва.

По подобен начин удължавам и тръбичката за пълнене, но надолу и косо в една от двете страни. Така ще ми е много по-лесно да изпразня излишното гориво в края на полетите:

[ajcinema]

Следва проверка за херметичност. Запушвам двата отвора с обща тръбичка и надувам през третия до около 1,5-2 атмосфери. Реално резервоарът никога няма да бъде подложен на такова налягане, но аз държа да съм сигурен в неговата херметичност.

Следва поставяне в топла вода, за да видя дали отнякъде излизат мехурчета:




Ако всичко е ОК, оставям резервоарът да постои под налягане няколко часа. Ако след отварянето се чуе "фъссс", значи е устоял на свирепата проверка.

[ajcinema]

След всички нагласяния и проверки, резултатът е перфектен:




Резервоарът е съосен на жигльора, а горивопроводът е възможно най-къс.

[владопкостов]

Между другото , ръчният часовник на ръката на Жоро е страхотен.

[ajcinema]

Мерси, Владо, даже работи добре!

Апропо, срещнах доста затруднения с херметизирането на резервоара. Понякога, дори марковите резервоари, като се закучат и... не ще и не ще - все отнякъде излиза мехурче. Практиката ме е научила, че не е ли 100% херметична горивната система (изключвам тръбното налягане), дори най-малкият пропуск е предпоставка за влошаване на режима на мотора.

Наложи се да използвам малко силикон, след което нещата заспаха.

Нататък работата по модела е по-лека и приятна. Предстои да залепя оперението, да монтирам останалите 2 машинки, електрониката и да измия мотора.


Като стана дума за двигателя, искам да обясня защо обръщам толкова голямо внимание на работата по детайлите, която на пръв поглед може да се претупа. Въпросният двигател не е нов. Нямаше как да закупя чисто нов двигател и затова предпочетох втора употреба. Никога не бих постъпил така, фен съм на новите неща... но нямах избор, нито средства. Хубавото е, че двигателят е разработван в мое присъствие и всичките му 5 полета у предишния собственик, са извършени от мен.
Двигателят през цялото време имаше съвсем леки проблеми с режима. Когато попадна в ръцете ми, забелязах че щуцерът на тръбното налягане не е стегнат и дефакто не уплътнява добре.
Почти всички (да не кажа всички) проблеми в режимите се дължат на някоя дреболия...

[Foxy]

Както винаги всичко е перфектно. Ама часовника колкото и да работи добре ми прилича на водомер

[ajcinema]

Ако можех, щях да сложа още по-голям! Това им е чара на "водомерите". Все пак този е евтин.

Работата по модела продължава, но бавно и кротко. Всъщност почти приключи, но не ми остава и секунда време да оразмеря снимките и да публикувам...

[ajcinema]

Опашката.

За повечето полуготови модели, това е най-лесният и приятен възел за сглобяване. Но досега никога не съм имал модел, на който опашката да застане направо, без ъгъл, от първия път.
Всеки път, когато видя модел, който е правен като АРФ, винаги се заглеждам в опашката - дали не е накриво. И... почти винаги констатирам това. Затова обръщам изключително голямо внимание при напасването и понякога използвам крути мерки, за да бъде всичко право и съосно.

За начало, според инструкцията (да си кажа честно, дори не съм я погледнал... водя се от собствения опит, но съзнавам, че допускам грешка), хоризонталния и вертикалния стабилизатор се слагат пробно, за да се намери мястото, където да се отреже фолиото. Монтирам крилете, за да мога да хвана диагоналите. Сега е момента, в който се прави първото подравняване, за да не стане така, че фолиото да бъде накриво отрязано и после да стои грозно:




Първото нещо е да проверя дали има луфт. Би било най-добре ако такъв няма и ако имам щастието хоризонтала да застане направо още първия път. Уви, има луфт и стабилизаторът е с около 2-3 градуса крив...





На снимката не се забелязва, но си е накриво...


Абстрахирам се и продължавам нататък. Очертавам и изрязвам парче от фолиото там, където ще се лепи:



Пъхвам обратно хоризонтала, но този път с кормилото. Би било голям срам да забравя... Доста е неудобно, защото на повечето модели първо се слага стабилизатора и чак след залепване се поставя кормилото. На моделите, при които кормилото започва преди края на тялото, най-често има технологичен участък, предвиден за отрязване и впоследствие за обратно залепване. На този модел не е така. Налага се неудобството да се лепи при поставено кормило.




Следващата процедура е отново особено технологично решение, което сам си измислих и искам да споделя. За да се изравни ъгъла на опашката, все нещо трябва да се подпъхне от едната или другата страна. Или и от двете. За целта използвам предварително изрязани лентички балса, които ВАЛИРАМ с помощта на някаква накатка. Използвам накатка от отвертка.



Вляво е необработената лентичка, а вдясно обработената. Вижда се как е намалила дебелината си близо два пъти.
Причината да правя това е създаването на помощен елемент с висока плътност, но в същото време гъвкав и позволяващ поемането на колкото се може по-голямо количество лепило. Предпочитам лепилото да е между залепените повърхности, а не около тях.

Ето още веднъж как изглежда въпросната лентичка:



След това разбърквам лепило (смола), обмазвам лентичките, които предварително съм оразмерил и напаснал по местата им. С помощта на спринцовка с игла внимателно нанасям лепило в процепа между тялото и опашката. Подпъхвам лентичките и избърсвам излишъка лепило с парцалче, напоено обилно с метанол.
След тази обработка на балсовите лентички, те се подпъхват много лесно дори в цепнатини, които са твърде тесни.





По аналогичен начин залепвам и вертикалния стабилизатор. При него е по-лесно, защото има само една опорна зона.
След това измервам всички диагонали и ги нагласям да са еднакви. За съжаление не успях да снимам точно този момент, защото работя сам и няма как да снимам... затова съм направил само една снимка, в която се вижда как един от диагоналите завършва на нула. За измерване на диагоналите винаги взимам за база най-крайната част на съответната повърхност. Верен помощник ми е един стар немски дюлгерски метър. Удобството е, че може да се сгъва и подпира.




Следва окончателна проверка дали всичко изглежда както трябва:




Отново избърсвам всички петна лепило, които съм оставил по фолиото с парцалче, напоено с метанол и оставям модела да си "почива" на топло, докато втвърди смолата. Периодично проверявам да не са се случили измествания в процеса на втвърдяване.