Ако не беше страшно, щеше да е смешно.

Страшното не е това, че тийнейджърите (ах, каква дума само) не могат да пишат. Страшното е, че това не го могат почти всички българи. И докато тийнейджърите (едно време думата беше "юноши") се движат по пътя на най-малкото съпротивление, възрастните дори и за това не мислят.

За какво говоря: Богатството на нашия език (така ни учеха в училище, че езикът ни е БОГАТ) е всъщност неговата неимоверна сложност. Българският език е толкова сложен и толкова претрупан, че по целия свят вероятно има още само един-два подобни нему.
Вижте как в предишното изречение използвах един красив дателен падеж, който всички разбраха, но този падеж официално не се използва днес. За един тийнейджър е по-лесно да изрази мисълта си, отколкото да я напише. Езикът, обаче, не предлага тази динамика, която съпътства ежедневието. Заради изоставането в динамиките нашият "богат" език се е превърнал в едно бреме, което не само че не ни дава предимство, но дори и ни тласка назад.
Учим 10 години български и след това още няколко години английски. Наглийският е задължителен (вече). Без него не може... Българският е за между нас си, а английският за пред света. И какво става? Става манджа с грозде. Тийнейджърите (баси, колко пъти "Й") съвсем разумно избягват съпротивлението на езика и пропускат ненужното. Драмата е, че между ненужното, те пропускат и нужното.

Какви ги говоря?
Ето какви:
Взимаме два езикови "материала" - членуването и препинателните знаци. Пълният член указва подлога в изречението. Но защо, по дяволите, да го указваме, след като знаем кой е подлога? Тук езиковедите достолепно отговарят: За да е по-лесно на читателя... Всъщност читателят нехае за подлога в изречението, тъй като конструкцията на езика е такава, че заобикалящите изречения също помагат за откриването му (на подлога). Следователно членуването е напълно излишно... Дори имаше предложение да изчезне. Не се прие, за съжаление...
Препинателните знаци. Ето, те вече са свързани пряко със смисъла и разбирането на речта. Без препинателни знаци става трудно за четене. Който желае, все пак ще разбере смисъла, но си е трудничко.... Точно като в обявата на юношата, която коментираме. В нея липсват основни части на речта - важни и маловажни. Но въпреки липсите, всички разбраха какво иска да каже момчето.

С тази тирада не искам да защитавам, нито да оплювам. Искам да посоча причините за възникването на ситуацията и да уверя всички, че ще става все по-зле. :)