Имам NiCd акумулатори, произведени в далечната 1965-та година, които все още работят. Но за какво ли са ми тези акумулатори? За да им сменям електролита на всеки 6 месеца, да ги промивам с дестилирана вода, да им сменям капсул-вентилите и изобщо да си играя с тях, когато нямам друга работа. Да, тези акумулатори работят като нови, но усилията, които полагам за тях струват повече, отколкото е ползата, която извличам. По тази причина от доста време НЕ се занимавам с такива упражнения. Купувам НОВ акумулатор, използвам го душмански 1-2 години и после го ИЗХВЪРЛЯМ. По този начин винаги разполагам с перфектни акумулатори и не мисля в какво състояние са.
Тук идва един друг тънък момент - да се подберат такива акумулатори (разбирай вид и марка), които да отговарят на следните критерии:
1. Да не са "ментета"
2. Да отдават толкова, колкото пише
3. Да имат малък саморазряд
4. Да държат на голям товар.
Ако изпълнят всичките тези точки, значи съм улучил десятката. Уви, това рядко се случва. Затова редовно експериментирам с нови и нови видове клетки. Изводите, до които съм стигнал са много и най-различни, но не си позволявам да ги пиша под формата на съвети, защото понякога са противоречиви. Само веднъж си позволих да дам пример за най-добрите клетки (според мен) на този етап. Това са SANYO ENELOOP. Наистина по всички 4 показателя са най-доброто от Nixx технологиите, до което съм се докосвал. Една батерийка струва 4-6 лева.
Габриеле, веднага ти го казвам в прав текст - събираш парички и си купуваш SANYO ENELOOP! След което за 2-3 години забравяш що е то проблеми с никеловите клетки... След тези 2-3 години ще си натрупал повечко опит и ще мислиш по друг начин, но НЯМА да си рискуваш живота с електрожен или нещо подобно. Така че няма смисъл да се разтягат локуми, след като нещата са ясни и топлата вода е открита.