Магазините се адаптират към възможностите и потенциала на съответната целева група клиенти. Сравни един разкошен МОЛ в София с едно мърляво селско магазинче, което продава кибрит и газ. Защо по селата няма молове? По тази логика излиза, че каквито са клиентите, такива са и магазините.

Ако в подажбата на модели и части имаше някакъв сериозен бизнес, веднага щяха да се появят разкошни магазини с хиляди артикули и щеше да започне конкуренция за сваляне на цените. И нещата щяха да си дойдат на мястото. За съжаление обаче това не е така.

Погледнете Hobby King - той продава на целия свят и въпреки това за 90% от артикулите си поддържа наличности под 100 бройки. Тъй като населението на България е 1000 пъти по-малко от населението на света, би трабвало Българските магазини да поддържат само по 0.1 бройка от асортимент. При това положение е цяло чудо, че все пак поддържат по 1, 2 или 3 бройки. Но това означава залежаване на голяма част от асортимента.

Също и другата пропорция. Ако Hobby King има по 1000-2000 колета на ден със средна стойност 50$, би трябвало българските магазини да имат по 1-2 колета на ден със средна стойност 50-80 лева. Ако тези 1-2 колета генерират само 10-20 лева надценка, то тази сума не стига дори и за надник на собственика, а какво остава за дългия списък други разходи - ток, наем, транспорт, осигуровки, данъци и поне 100 други пера.

Ако разсъжденията ми са правилни и цифрите - верни, то тогава излиза че Българските магазини мизерствуват и едва ли не правят благотворителност за своите клиенти. И най-вероятно всеки един от тях си има други източници на доход и не разчита много-много на приходите от българските моделисти. Добре че самите собственици на магазини са моделисти и го правят от любов към хобито, иначе ако трябваше да се приложи здрав разум със здрава икономическа логика - то тогава магазини не трябваше да има.