Един KDS FlyMentor има следните стабилизации:
1HH без дрейф (само на височина до 3 метра)
2HH без дрейф (само на височина до 3 метра)
3HH + дрейф
4HH + дрейф
5HH + дрейф
6HH + дрейф

Както се вижда, по абсолютно всички оси стабилизацията е в режим Heading Hold, което означава, че при пускане на стиковете би трябвало хеликоптера сам да се хоризонтира и да замръзне във въздуха, като при това успешно да се съпротивлява на вятър от всички посоки.

На практика това не е така. Доколкото става ясно от описанието на производителя и на базата на лични експерименти може да се каже, че KDS Flymentor притежава вградени 3 жироскопа, които осигуряват 4HH, 5HH и 6HH, но няма 3 акцелерометъра за степени на свобода 1,2 и 3. Има обаче една малка камерка, която следи терена под хеликоптера и която до височина 3 метра е в състояние да подава комади за стабилизация на позицията по степени на свобода 1 и 2. Ако терена е контрастен и има ярка дневна светлина, този метод на стабилизация работи много добре и хеликоптера наистина е закован в една точка, независимо от поривите на вятъра. Ако обаче го вдигнете на височина над 3 метра или ако няма контраст или ако е сутрин или вечер, стабилизацията по оси на свобода 1 и 2 се изключва и вятъра започва да отнася хеликоптера напред-назад или настрани.

Стабилизацията по степен на свобода 3 съм я включил, защото производителя намеква, че има Altitude stabilization, но не става ясно как я постига. Може би с датчик за налягане. При всички случаи обаче тази стабилизация работи лошо (това от практиката) и хеликоптера плува нагоре-надолу по 50-60 сантиметра.

Въпреки критиките, KDS Flymentor е най-добрата стабилизация от всички други, изброени до момента.