При такива ниски честоти оптималната дължина на антената е няколко метра. Ясно е, че такава дължина не може да се постигне. Следователно единственото, което ни остава, е да сложим колкото се може по-дълга антена, без обаче да се пречка из модела.

Това с навиването накрая аз не го одобрявам, защото така се създава индуктивност, която влияе на сигнала и влошава ситуацията. Естествено на близки разстояния това не се забелязва.

Според мене най-добрата идея е от приемника да излизат само няколко сантиметра антена и накрая да завършва със златен конектор 0.8 mm. След това за всеки един модел към този конектор се конектва различна антена с различна дължина, както е най-удобно за модела.

Ако модела се крашне яко и по време на краша антената силно се дръпне, тя няма зверски да се изскубне (виждал съм го), а просто ще се самоизмъкне от конектора. Такава една концепция позволява антената да се монтира с твърда връзка към купето и лесно да се включва/изключва от приемника.