Литиево-йонните батерии (LiPo е техен подклас) все още не са напълно зрели и технологията им се подобрява непрекъснато. Нови метални и химически комбинации излизат на пазара на всеки 6 месеца, като целта е да се увеличи плътността на енергията и времето на живот. Тези подобрения обаче ще бъдат доказани чак след няколко години (става въпрос за декларираното от производителите увеличено време на живот).

Литиево-йонната батерия осигурява 300-500 цикъла. Батерията предпочита частични, а не пълни разреждания. Ако една батерия непрекъснато се разрежда докрай, броя на циклите силно се редуцира. Литиево-йонната батерия няма памет, така че частичните разреждания и зареждания са напълно безопасни за нея.

Стареенето на литиево-йонните батерии е въпрос, който често се пренебрегва. Тяхното време на живот обаче е между 2 и 3 години, независимо дали се използват или не. Загубата на капацитет се изразява в увеличено вътрешно съпротивление, причинено от окисляването на активния компонент (лития или неговата комбинация с други метали). При стареенето се достига до момент, в който батерията не може да осигурява необходимите токове, въпреки че все още има достатъчно капацитет. Такава една стара батерия с много високо вътрешно съпротивление може да се използва в приложения, в които се изисква по-малък ток (например за захранване на приемник или предавател).

Увеличаването на вътрешното съпротивление със стареенето е характерно за литиево-йонните батерии на кобалтова основа. Те се използват за мобилни телефони, фотоапарати и лаптопи заради тяхната по-висока енергийна плътност. По-ниско енергийните литиево-йонни батерии на манганова основа запазват ниско вътрешно съпротивление по време на живота си, но те пък губят капацитет поради химическо разпадане на съединенията вътре в батерията. Този тип батерии се използват предимно за електрически инструменти.