Тъй като в другия форум ме критикуваха, че нямам методология на измерване, тука ще напиша малко и за методологията. За съжаление не мога да осигуря перфектни лабораторни условия, но ще се постаряа да внасям колкото се може по-малка грешка в измерванията и резултатите да са колкото се може по-достоверни.

ИЗМЕРВАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРНАТА НЕСТАБИЛНОСТ
Явно този параметър е най-важния и на него трябва да се отдели най-голямо внимание. За целта ще бъдат направени две терморегулирани камери (днес ще се занимавам с това). За нискотемпературна камера ще използвам готова хладилна чанта с елемент на Пелтие, като допълнително ще сложа терморегулатор за поддържане на константна температура. Така се надявам да постигна температура от порядъка на 0° (ще видя колко може чантата) и точност на поддържане от +/- 0.5°. Високотемпературната камера ще я направя от фибран, като за нагревател ще използвам мощни резистори. Там ще поддържам температура от 25 или 50° с точност +/- 0.5°.

Измерването ще става в следната последователност:
1. Вземат се всички опитни образци (сервомашинки) и се поставят в термокамерата, настроена на температура 25°. Престояват 1 час с цел темпериране на вътрешността на машинките.
2. Вадят се едно по едно от камерата и им се подава еталонен сигнал от 1500 микросекунди, за да се центрират.
3. Поставят се на стенда и им се залепя стрелка така, щото да сочи към делението 90° от градуираната скала
4. Подават се еталонни сигнали от 1000 и 2000 микросекунди и резултатите с обхвата на движение се записват в екселска таблица. След това се подава еталонен сигнал от 1500 микросекунди и след това се изключва захранването. Целта е сервото да остане в центрирано състояние, докато извършваме бъдещите нагрявания или охлаждания. Въобще опората за бъдещите измервания ще е центрирано серво при температура 25°. Всички други отклонения при други температури ще се мерят спрямо тази позиция.
5. Точки 3 и 4 се повтарят за всяка една сервомашинка, като процедурата вадене-поставяне-мерене-центриране се извършва много бързо, с цел не се охлади машинката.
6. Всички сервомашинки се поставят в нискотемпературната камера, настроена на 0°. Престояват 1 час.
7. Едно по едно се вадят и се поставят на стенда с градуираната скала.
8. Залепя се стрелка от карбон така, щото да сочи на 90° от скалата
9. Сервото се захранва и отново му се подават еталонни сигнали от 1000, 1500 и 2000 микросекунди.
10. Отчитат се показанията и резултата се записва в екселска таблица
11. Всички сервомашинки се поставят във високотемпературната камера и се загряват до 25°.
12. Вадят се и се центрират с 1500 микросекунди.
13. Връщат се в камерата и се нагряват до 50°
14. Вадят се едно по едно, лепи се стрелка и отново се измерва позицията им при сигнали 1000, 1500 и 2000 микросекунди.

Извинявам се, че толкова подробно го обяснявам, но този постинг е написан за критикарите, които трябва да бъдат успокоени, че всичко е направено както трябва. Основната опора при меренето ще е центъра на сервото при температура 25°. Спрямо тази позиция ще се мери центъра и крайния обхват при две други температури, по-високи и по-ниски с 25°. Резултатите ще се систематизират в таблица и след това ще се изчисли коефициента на температурна нестабилност за всяко едно серво. Този параметър не се публикува от производителите и ще бъде интересно да научим каква е стойността му за различните сервомашинки.

На този етап предвиждам да премеря само машинки, които са със стандартни размери за хеликоптер 450. Просто дупката в градуираната скала е с такива размери. В бъдеще ще направя по-голяма дупка и някакви преходници, за да може да меря и машинки с други размери (или ще направя още няколко градуирани скали с други дупки).