Според мен най-адекватен резултат ще се получи, ако един човек държи апаратурата, а втори се отдалечава с модел в ръце (или само тялото на модела), като от време на време се завърта около оста си. Това ще симулира поведението на модела във въздуха, но при възможно най-лошите условия - близо до земята.
Аз лично правя така: Давам предавателя на жена ми и я инструктирам да подава пълни команди приблизитено всяка секунда на два от каналите (както ще й е най-лесно). Важно е да не спира командите и те да са ритмични. Защо постъпвам така: защото по този начин симулацията е най-близо до реалните условия. Има консумация от акумулатора, близка до реалната; окабеляването си е каквото е в действителност (кабелите на машинки и захранване имат роля в приемането на радиосигнала!!!). Вярно, упражнението е неприятно за ходещия, но резултатите са много по-важни от една разходка.
По този начин, с ритмични команди, успявам да разбера дори най-лекото прекъсване във връзката, даже без да гледам светодиода. Но в комбинация с него, работата е 100% сигурна.
Давам този пример, защото съм на мнение, че само един приемник с батерия на него не би дал точен резултат. Мнението си е лично мое...
И накрая искам да кажа, че никой не е застрахован от грешки и откази. Миналата събота размазах един от моделите си. Изведнъж "не чу" команда, близо до земята и с максимална скорост. Резултатът е купчина клечки за зъби. Обвиних себе си, че не съм направил наземен тест на обхвата, а използвах чисто нов приемник. Беше задължително да го направя, но ме домързя. Впоследствие се оказа, че имам измъкната ос на панта, която пък по никой начин не е можело да видя, заради факта, че пантите са "скрити"...
И сега дилемата е следната - приемникът ли е виновен или пантата? Няма да разбера, докато не направя теста с разходката...
Ако приемникът се окаже работещ нормално, повече никога няма да крия пантите. Ако се окаже проблемен - отива на 20-тонната преса.