LiPo батерия за апаратури на JR

[ajcinema]

Нека и аз да разкажа за опита си по темата.
Повечето предаватели могат да работят или с 1 батерия от 8 клетки или с 8 клетки размер АА. Някои предаватели дори се продават с държач за 8 клетки (изключвам предавателите, в които може да се наредят 8 батерийки). В този държач могат да се наредят и 8 алкални батерийки, като по този начин общото напрежение е малко по-голямо от 12В. Дотук нищо притеснително.
Притесненията започват ако оригиналния NIMH (NICD) пакет започне да сдава багажа, а това става почти винаги след година употреба или след първата зима (тогава по правило се събира повече време без използване и "тоците клякат"). За да поддържам един такъв пакет в кондиция, ми се налага не просто да го зареждам, а да му правя цикли. Това е много изнервящо и времемко. За да съм сигурен, че батерията няма да клекне, още от предния ден й правя цикъл и горе-долу се ориентирам в какво състояние е. Но това не е работа...

Реших да пробвам с ЛиПо. Най-голямото ми притеснение беше, че ЛИПО-то е само от 3 клетки. Ако нещо се случи с една от тях по време на работа, предавателят даже няма да изпищи, а направо ще угасне. Второто ми притеснение бе, че не мога да РАЗРЕЖДАМ през буксата и трябва всеки път да отварям капачето. Имам гадния навик винаги да разреждам преди заряд и никога да не дозареждам каквато и да е батерия. Третото ми притеснение беше, че дълго време една такава батерия седи без наблюдение (като я заредя и карам месеци) и на практика ако претърпи промени (поддуване), ще забележа твърде късно. Освен това балансери, букси...

И ето - нещата станаха на кантар. Дали да използвам старата хидридка или да инвестирам в полимерка. Спрях се на полимерка с вграден балансер. Удобна за употреба и може да се зарежда през буксата (но с малки токове). Притесненията, които имах за тази батерия до ден днешен не са се изпарили. За мен единственият плюс е, че с едно зареждане мога да карам седмици, месеци.
Както нееднократно съм казвал, идеалният (за мен) вариант е SANYO ENELOOP. Не бих купил втори път полимерна батерия за предавател. Предпочитам да направя пакет от 8 клетки, които да използвам 2 години и после да заменя с нов, отколкото да бъда все нащрек. Въпросните Санио имат реален капацитет от 1900 милиамперчаса. Карат почти толкова, колкото полимерката и саморазрядът им е нищожен. Вярно, малко са скъпички, но не повече от "маркова" полимерка. А и една полимерка би устискала пак горе-долу толкова - 2 години.

3. JR апаратурите имат един голям недостатък - паметта за моделите не е енергонезависима, а се поддържа от вътрешна батерия. И ако тази батерия се изтощи (а това задължително става след 5-6 години), тогава паметта разчита само и единствено на външната батерия. Но проблема не е в това, а във факта, че ако извадиш батерията при включена апаратура, то тогава в голям процент от случаите вътрешния софтуер се обърква и замазва. И ефекта е, че апаратурата се побърква (показва цапаници по екрана). С мене не се е случвало, но от 2-3 места съм чувал, че са пращали JR апаратури на производителя да ими ги оправя. Освен пари това струва и пълна загуба на всички запомнени модели, което си е направо трагедия.

Проблемът с вътрешната батерийка реших успешно като... я премахнах. На нейно място монтирах цокъл за същата батерийка (крачетата пасват) и така мога да я сменям без проблеми, когато се изхаби. Освен това на тези JR, които съм срещал (нисък клас), ключето за вкл./изкл. прекъсва директно захранването. В този случай няма разлика дали ще се дръпне батерията или ще се изключи. В по-високия клас не е така. Но там опасността за скапване на софтуера се запазва, дори батерийката за памет да е наред.

[nickarsow]

Нека и аз се включа по темата, като човек с доста опит с акумулатори от почти всички видове ( работата ми е свързана с това - евакуационни осветители ).
Как бих постъпил аз ?
Извинявам се предварително на Матеев, но подхода с греца/диодите не бих го ползвал, тъй, като винаги ще губя един запас от порядъка на 1,4-2V ( пада на напрежение върху диода е функция на тока през него ).
Аз бих го направил така:
1. Приемаме, че едно напрежение от порядъка на 9V е нашето напрежение;
2. Платото на Li-Ion/Li-Po акумулаторите е 3,7V;
3. Можем да ги ползваме до около 3V, което е все още безопасно за акумулатора;
4. Тоест 3х4,2V=12,6V до 9V....края на разряда;
5. Избирам Buck/Buck-Boost converter 25/26/27 серия или SimpleSwitcher на National Semiconductors. Предпочитам SimpleSwitcher, тъй, като са нова серия, SMD, All in One, има и безплатен софтуер на сайта за смятане. Става миниатиурна перфектна платчица, която поддържа напрежението към апаратурата постоянно практически почти без загуби, тъй, като КПД-то на регулатора е над 90-95% ( правилно изчислен ).
Всичката тази електроника се събира в бюджет максимум от 10лв. и мисля, че си заслужава.

[Mateev]

Това силно ме заинтересува. Няма ли някой, който да се заеме да произведе десетина платчици и да ги предложи за продажба. Аз бих купил поне половината. Готов съм да платя както материалите, така и труда.

[kabel]

Имам готови такива платки но не са с SMD монтаж.Размера им е 3/3 сантиметра.Не е проблем да ги направим и с SMD за да падне размера но за да се изплати шаблона в платкажийницата сигурно ще трабва да пуснем поне 10 бройки.Проблема е че апаратурата гълта малко ток 250-300 милиампера и кпд ще е около 90%.

[nickarsow]

Момци,
Имам 50-100 бр. излични LM2576ADJ - могат да се извадят всякакви изходни напрежения.
( http://www.national.com/ds/LM/LM2576.pdf ). Хубаво е платката да се направи универсална ( за няколкото вида най-често срещани апаратури ), тоест да се предвидят подходящи съединители. Захранването на платката може да става през съединителя за баланса.
Ако има желаещи да се заемат с разработването на платка и малка серия да свиркат.....ще ги дам на символична цена.

[nickarsow]

Няма да споря и да разводнявам темата повече. Само ще се самоцитирам:

.........Извинявам се предварително на Матеев, но подхода с греца/диодите не бих го ползвал, тъй, като винаги ще губя един запас от порядъка на 1,4-2V .........
Аз бих го направил така:...............
........Предпочитам SimpleSwitcher, тъй, като са нова серия, SMD, All in One, има и безплатен софтуер на сайта за смятане........Всичката тази електроника се събира в бюджет максимум от 10лв. и мисля, че си заслужава.

Тоест, апаратурата ще спира да работи, не заради това, че е паднал акумулатора под границата на Ucutoff, а заради това, че греца е "глътнал" 2V, тоест при Ucutoff+2V. Е....това е вече тема за размисъл...

[Mateev]

От енергийна гледна точка ситуацията с Гретц-а е подобна на тази с импулсния преобразувател. Както в едното, така и в другото има загуби на енергия, като тези загуби са съизмерими (10-12% при импулсния и 12-14% при ГРЕТЦ-а). Така че в това отношение не виждам някакво преимущество в по-сложната електроника.

Остава долния праг на напрежението. При Гретц-а ще получим сигнал за смяна на батерията преди нейното пълно изтощаване. Може би в нея ще са останали още 5-10% капацитет, когато апаратурата се разтитка. Но това е плюс, а не минус. Дефакто моделиста получава ранно предупреждение и въпреки това може да си доизкара деня с още няколко безопасни полета.

При импулсния стабилизатор обаче имаме проблем. При него апаратурата ВЪОБЩЕ НЯМА ДА ВИ ПРЕДУПРЕДИ !!!!! Батерията може да падне много под 3 волта на клетка и стабилизатора ще продължава да изстисква от нея последни капчици енергия до момента, до който той ще се СРИНЕ ИЗВЕДНЪЖ и апаратурата ще угасне без предупреждение. Това най-вероятно ще стане по средата на полета. И до последно индикаторите на апаратурата ще показват пълен акумулатор и ще ви лъжат за действителното положение на нещата.

Та нали ние започнахме тази тема именно защото искахме да отстраним ТОЧНО ТОЗИ НЕДОСТАТЪК !!!

И нещата така се извъртяха, че първо усложнихме едно просто и надеждно решение, после се оказа че трябва да го усложняваме още повече, заради консумацията на празен ход, и най-накрая се оказа, че всъщност въобще не сме решили проблема.

Още веднъж преосмислете идеята за електронна импулсна стабилизация, защото нещо не мога да схвана какво точно предлагате. До момента сте предложили сложно решение, което влошава нещата, вместо да ги подобри (добавихте консумация в режим на празен ход, отваряне на апаратурата и слагане на допълнителен кабел и куплунг, за да намалите тази консумация, както и високочестотни смущения при работа под товар, от които апаратурата вероятно не е защитена).

[Mateev]

Ето какви са изискванията за схемното решение:

1. Да се отнеме част от топлината от вградения стабилизатор на апаратурата, като се намали подаваното към нея напрежение

2. Да не се налага отваряне на апаратурата и да се използва нейния стандартен куплунг

3. С разреждането на батерията да се намалява и напрежението, за да може графичния индикатор на апаратурата ВЯРНО ДА ПОКАЗВА процента на разряд на акумулатора

4. Консумацията в режим на празен ход (изключена апаратура) да е нулева, за да не се изтощава акумулатора

5. По възможност капацитета на батерията да се оползотворява колкото се може по-пълно (над 85%)

6. Да не се вкарват високочестотни смущения в апаратурата. Тя очаква да бъде захранена от батерия, което означава че най-вероятно няма никаква защита от смущения по захранването.

7. Схемата да е проста и да може да се реализира от всеки един моделист без познания по електроника.


Вашата електронна схема отговаря само на изискванията на точки 1 и 5. На точка 2 не отговаряте, защото искате преработка на апаратурата с добавяне на ново кабелче и куплунг. Определено вашето предложение е много по-лошо от това с ГРЕТЦ-а, защото ГРЕТЦ-овото решение отговаря на всичките 7 изисквания.

Хайде още веднъж помислете какво е вашето предложение, с което искате да подобрите това с ГРЕТЦ-а.