Двигатели

[ajcinema]

Преди да започнеш да "доработваш" който и да е двигател, първо трябва да си наясно защо го правиш. Ако е само за заниманието, по-добре хвърли труд по лустрото на мотора и после го сложи във витрината. Ако целта е да повишиш мощност, обороти или друго, то трябва да си наясно, че винаги нещата са на кантар. Ако вдигнеш мощността, ще съкратиш живота. Понякога това може дори да е опасно. Ако целта е да съсипеш няколко МК-17, то по-добре ги натроши с някой чук. По-малко ще се мъчат те, а и ти.
Има и нещо друго: за да се захванеш с (да го наречем) оптимизиране на един двигател, преди това трябва да си много наясно с устройството и с особеностите му.

След като не осъзна какво ти казах в предния пост, тогава давай - слагай алуминиевото буталце и пали моторчето. Резултатите ще са интересни.



А ето и малко жокери:
Проблемите на МК17 са основно в газоразпределителния механизъм. Една шайба с две дупки в задната част на моторчето. По време на работа и по-точно в ДМТ, биелата притиска тази част назад и от там се появяват огромни механични загуби - триене. А цялата тази галимация се случва заради тънкият и гънещ се колянов вал и мекият преден ръкав. Проблемът се решава по 2 начина:

1. Изработва се нов, по-дебел колянов вал със съответните R-ове против счупване и се слагат нови лагери, а предният ръкав се "спъва" със стоманени халки срещу разлакване при лагерите. Новият вал се олекотява, балансира и запълва с лека сплав, за да се запази картерния обем.
2. Цилиндърът се накланя с около 0,5-0,8 градуса назад. Така проблемът се решава донякъде и поне биелата не стърже назад.
И при двата случая е необходимо хромиране на чопа на коляновия вал...

Освен туй, въпросната шайба също се доработва, защото триенето на алуминий в алуминий е кофти идея. Шайбата се изтънява и на задната капачка се монтира стоманена или тефлонова "филийка". Оста на шайбата се удебелява, а в самата шайба се набива бронзова втулка.

Когато се решат тези проблеми, двигателчето МК17 започва да работи доста по-добре. От тук насетне вече може да се помисли за буталото. А неговата доработка е най-простата част на занятието - няколко "маслени" каналчета, премахване на излишния материал от челото и от долната страна. Тук вече започва форсирането - с премахване на около 0,8мм от полата, двигателят в ГМТ започва да декомпресира картера. Нещо като глътка свеж въздух за всеки такт...
След това се изработва нов, по-широк дифузор и се разпробива отвор за картерно налягане на мястото на един от горните болтове, крепящи капачката.

Айде, сега си ти!

[Deynov]

Ето статия за доработване на МК - 17(Моделист-Конструктор, 06/1988):

[ajcinema]

Да, точно тази статия дава много ценна информация за проблемите на МК17 и добри начини за тяхното разрешаване. Статията има 3 основни точки:
1. Начини за справяне с конструктивните проблеми
2. Начини за справяне с механичните загуби
3. Метод за "форсиране", който използва първите две точки плюс малка хитринка.

По методите, описани в тази статия, двигател МК17 достига и надминава 18 000 оборота със стандартното зелено витло. Разбира се, тези витла са опасни при обороти над 13-14 000!
Многократно съм правил доработката описана в Моделист-Конструктор. Резултатите винаги са били удивителни. Разбира се, може да се направят още много неща - въпрос на мислене и опит. Аз лично съм експериментирал с изцяло нова задна капачка и разглобяем преден ръкав с по-къс и дебел вал. С днешните технологии... стига човек да има мерак.

[Пулевски]

Този Игор има интересни тестове...


https://www.youtube.com/watch?v=lvTOugIXWGg

[ajcinema]

Ужас!

Този чебурак снима дивотии за рейтинг. А събскрайбърите ще се избият... УЖАС!

Защо мъчи моторчето? Преди 25 години като нямаше метанол и рициново карахме с етанол и рапично масло. Мощността е по-малка, режимът е ужасен...
И с бензин сме карали, и с толуол и коресилин... все руски рецепти отпреди 40 години. Огнян Кумчев май още обгазява с Б3В...

[mmfsr]

Асовете отдавна наливат и бензинките с етанол и прочее чорби.

[ajcinema]

Понеже вчера писах от смарт устройство, а там интонацията е особено трудна за предаване...
Днес реших да се обоснова:

Казано просто Игор е намерил начин да изкара някоя рубла докато си губи времето. Споделянето в Ютюб не е нищо сериозно, но когато се прави целенасочено с "взривяващи" "експерименти", това може да донесе на автора малки доходи. Над милион показвания нещата стават сериозни и Игор се бори точно за това.
Човекът показва добре забравени неща и за по-съвременните зрители това е едва ли не сензация.
Преди 25-30 години рициновото масло изведнъж изчезна от аптеките. Тогава нямаше готови купешки горива и всички си правехме горивото сами. За дизеловите двигатели се налагаше да търсим рецепти от лекари, защото в аптеките не се продаваше свободно. Наложи се да намираме заместители. Както е известно, много малко масла се разтварят в спирт. Освен рициновото, това са специално разработени за целта синтетични масла и още едно-две растителни. Едни приятели намериха редукторно вертолетно масло. Поне за такова го представиха... Изключително токсично. Ама изключително... И понеже бързо усетхиме каква е работата, побързахме да се отървем от него. Освен че съсипваше моторите, образуваше гаден жълт нагар по свещта и моторите не работеха добре. Огнян Кумчев с радост прие това масло и дълги години обгазяваше всичко наоколо, докато си пускаше моделите... как не се отрови тоя човек, не знам.
Впоследствие рициновото отново се появи в аптеките, но на 10 пъти по-висока цена. Открихме, че рапичното масло е нелош заместител и дори не спича. Всъщност това е най-доброто качество на рициновото... но изисква редовна поддръжка на двигателите.
Руснаците бяха няколко крачки напред в експериментите. Съществуваха десетки изпитани рецепти на алтернативни горива, които на практика работеха. Със "специални" нагревни свещи моторчетата работеха дори на бензин без проблем. Е, загряваха повечко, мощността куцаше, защото трябваше да увеличаваме камерите, ама пак си беше радост.
В този клип Игор открива топлата вода (уж), но я го виж - стотина хиляди показвания вече са налице.