Ще изкажа моите впечатления. От този сезон си имам отбор и използвам случая да благодаря на Владимир Костадинов и на целия отбор на Хобидик, че ме приеха с такава охота. Отбор си е важно. Има кой да ти помогне , има кой да те посъветва да те поуспокои,да направи колата там където ти не можеш ,да ти даде части.Като споменах части,все се надявах да видя Румен от Козлодуй-миналата година ми даде една полуоска с която ме спаси от изгаряне, та му бях отредил място на масата в заведението,но друг път... Отбора те пренася наистина в магията на състезанието,разбира се за това допринасят и останалите хора-другите отбори. Много боксове-много интересни неща-направо все едно истинските ралита. Пистата във Враца хубава ,направена,нищо общо с кварталния паркинг. Чистота тревичка,слънчице грее-перфектно.Не знам ама съоръжението мен ме кефи , както и домакина Дамян-страшен пич.
В самото състезание механиците и хората от отбора те съветват какво да правиш , как да подходиш и понеже аз нямам опит-стратегията как да карам по кое време да отвинта газта и т.н. Да,ама не -на вишката като те заблъска адреналина-газзта до край. Та за това строших втора скорост,носач,и прекарах следващите квалификации в ремонти. Понеже така или иначе отивах на финал директно-бях решил -на 30 минутния финал -ще спазвам стратегията-Да,бе,да! газколкото може-двигателя прегря,колата се изпочупи още и то 10 мин преди края-ех ако си бях карал нормалноотначало...но все пак финиширах.5ти-мисля, че можех повече,надявам се да го докажа.
Определено 40те лева такси които дадох ми дадоха много повече в замяна и емоцията е уникална.
Това беше моето приключение на Враца,и гледам към електрото в Мездра,дано да извадим късмет да идеме и там.