Як-54 3D - втори шанс

[ajcinema]

Когато резбите на вала и на адаптера са направени на машина и са с гарантиран център, в съчетание с определена минимална дължина на резбовото съединение, биене няма как да се получи. Идеята ми хрумна от един японски двигател, който притежавам - Toki. Той е с тройно предназначение - за автомодели, за хеликоптери и за авиомодели. Оста е къса, за да се куплира съединител. А когато двигателят ще се слага на авиомодел, в комплекта има адаптер на същия принцип. Понякога простите решения изглеждат налудничаво, но... функциоират.

Дойде време да напасна мотора в модела. Помните ли малката резба в задната част на вала? Тя има две фукции: основната е там да се монтира шайбата с магнитчето за запалването, а допълнителната функция е да ми помогне за напасването.



С помощта на широка шайба закачих мотора за централния отвор на файруола. Тъй като отворът е голям (там обичайно ляга гърловината на резервоара), можех да местя оста на двигателя, докато центърът на витлото съвпадне визуално с този на капотажа.
След което очертах контура, пробих новите отвори (отново 5 броя 4mm) и монтирах двигателя:









Готово! Най-трудната задача е отметната. Следва орязване на капотажа по контурите на двигателя и изработка на ауспух.