Як-54 3D - втори шанс

[ajcinema]

За начало свалих ненужното:



После изправих огънатия колесник, за да е стабилно тялото докато работя:




След това се заех с капотажа. Преди да започна ремонт на подбитата част, реших да затворя стария отвор за двигателя. За целта снех отпечатък от здраво място с помощта на топло лепило и стреч фолио, за да запазя формата:




После пренесох отпечатъка от здравото на изрязаното място и подлепих отвътре с плат и смола:



Получи се не лошо:





Подлепих и подбития участък. С помощта на малко стреч фолио си помогнах в оформянето на гладка повърхност отвън:

[ajcinema]

Адаптерът за витлото е готов и го монтирах пробно:





Стана идеално!
За протокола: биене НЯМА! Съосието е перфектно.

Утре ще му направя отворите и ще монтирам двигателя в модела. Напасването ще е най-трудната част. За нея съм предвидил една малка хитринка. Ще я споделя след монтажа.

[ajcinema]

От плочката на карбуратора и шишенце лимонов сок направих входна вентурка:





Ще я изрежа при монтирането й в модела. В този вид тежи 7 грама... поръчах си и една купешка. Тя е 25 грама.

[ajcinema]

Отворите за витлото:



Разбира се, на ръка. Сега се чудя само едно...




...



Дали няма да бие?

[mmfsr]

Гаранция - Франция:la ughing:

[ajcinema]

Когато резбите на вала и на адаптера са направени на машина и са с гарантиран център, в съчетание с определена минимална дължина на резбовото съединение, биене няма как да се получи. Идеята ми хрумна от един японски двигател, който притежавам - Toki. Той е с тройно предназначение - за автомодели, за хеликоптери и за авиомодели. Оста е къса, за да се куплира съединител. А когато двигателят ще се слага на авиомодел, в комплекта има адаптер на същия принцип. Понякога простите решения изглеждат налудничаво, но... функциоират.

Дойде време да напасна мотора в модела. Помните ли малката резба в задната част на вала? Тя има две фукции: основната е там да се монтира шайбата с магнитчето за запалването, а допълнителната функция е да ми помогне за напасването.



С помощта на широка шайба закачих мотора за централния отвор на файруола. Тъй като отворът е голям (там обичайно ляга гърловината на резервоара), можех да местя оста на двигателя, докато центърът на витлото съвпадне визуално с този на капотажа.
След което очертах контура, пробих новите отвори (отново 5 броя 4mm) и монтирах двигателя:









Готово! Най-трудната задача е отметната. Следва орязване на капотажа по контурите на двигателя и изработка на ауспух.

[ajcinema]

И голямата "изненада": двигателят дотук тежи 1150 грама. С ауспуха и запалването няма да надвиши 1350.
Перфектно!