Здравейте!

След мнооого дълго мълчание и много обещания, най-накрая дойде време да се захванем здраво. Говоря в множествено число, защото си имам помощничка, която радост се отзовава в тези начинания.

Моделът, който ще направим (по-скоро ще го довършим) започнах преди 9 години и така и не успях да го довърша. Беше предвиден за саморъчно направен двигател, но използвах този двигател за по-важен проект и нещата така си останаха във времето. Причината не беше само двигателя - много други модели изпревариха този. Като че ли не бях "узрял" за такъв самолет, а той е от любимите ми.

Няма да мога да публикувам снимки от процеса досега, тъй като ще ми отнеме време да ги издиря. До този момент е прогонена оста на двигателя, монтирани са машинките в тялото и крилото. Самото крило е залепено (състои се от 3 части), допълнително са доработени обтяжките към тялото. На стандартния комплект колела съм добавил "облицовка" за по-добър външен вид. Залепени са стабилизаторите и кормилата. Резервоарът е прогонен.
Има още доста работа, която ще публикувам в тази тема.

Днес най-сетне намерихме време за занимавки. Ето докъде сме стигнали:

Общ изглед на виранията и джунгурляците:








Готовата моторама (прогонена, прозвънена и напасната с капотажа с точност 1/3 от милиметъра. Демек витлото и неговият конус ще се въртят на косъм от корпуса:




Съответно моторчето - старият познайник ASP .52:




Моторамата с управляемия преден колесник:




Резервоарчето, достатъчно за 20-25 минутен полет:




Капотажът, започнат преди години и окончателно изрязан наскоро с проекто-имитацията на радиатор:




Серво-машинките за управление на хоризонтално кормило, вертикално кормило и газта (малката):




Съответните тяги за управление:





Управляемият преден колесник:




Все още ненапаснатото (нецентрирано) предно колело:




Завършената имитация на моторния радиатор (всъщност е оскъдна, но от там трябва да минава обилно количество въздух, за да охлажда двигателя. Исках да го скрия изяло, но ще пострада охлаждането му...):








И резултатът до момента:






Междувременно започнах процедурата по активиране и привеждане в готовност на бордовото захранване - пакет с номинал 4,8 волта и капацитет 2 000 милиамперчаса, който не беше функционирал повече от 2,5 години.

Както се вижда от снимката, маниакалното отношение към акумулатора си казва думата - цели 83 минути този пакет държи напрежение над номинала си, като е отдал над 1/4 от капацитета си при товар 1/5 от същия (при норма 1/10). За справка (нямам снимка), в началото на цикъла, пакетът показваше 5,10 волта, при товар 400 милиампера... найс, а?

Пакетът беше зареден за последно през лятото на 2013-та година!!! От тогава НЕ е дозареждан и го поставих на разряд директно, без никаква друга подготовка.
Само въображението може да каже как е бил подбран, формован, зареждан(разреждан), поддържан и съхраняван този акумулатор, за да даде такъв резултат след 2,5 години покой. (минутки за реклама)



В края на цикъла , на сутринта, акумулаторът беше отдал 1 600 милиампера и попил 2 100. Довечера ще направя втори цикъл.


Както се вижда, нивото като че ли малко е спаднало... с други думи - отпуснал съм се, позабравил съм това-онова, нещата не изглеждат така, както бих искал. Но е време щафетата да се предаде на по-младите...