Виж профила
Виж мненията
Лично съобщение
Някой правил ли е някакви летателни модели, при които част от управлението се контролира от хидравлична или пневматична система?
Някой правил ли е някакви летателни модели, при които част от управлението се контролира от хидравлична или пневматична система?
Ами да, в СССР са правили.
Ще можеш ли поне да покажеш някакво моделче, където се ползва?Originally Posted by volf48
Каква е идеята?
И пневматиката, и хидравликата предлагат твърде обемисти, тежки и енергоемки решения спрямо серво-задвижването. Неслучайно в модерното автоматизиране (дори силово) тенденцията е за използване на сервомотори.
Причината е в твърде усложнения и многокомпонентен принцип на работа.
И пневматиката, и хидравликата се нуждаят от няколко различни агрегата и възла, за да функционира системата - флуид, помпа, система за пренос (тръби), датчици, разпределители, цилиндри, хардуер, захранвания (обикновено оперативно и силово).
Тази комбинация създава множество предпоставки за проблеми и неточност при работа. Прецизността е в пъти по-ниска, отколкото при сервозадвижването, бързодействието също. Това е основната причина в моделизмите да се избягват тези два типа системи.
Освен за "гъзария", не виждам друга причина за използването им.
По отношение на размери и тегло - най-малкият разпределител, който съм виждал, тежи повече от стандартно съвременно цифрово серво...
Най-приложима в моделизмите е пневматиката с прости крайни положения и предварително сгъстен флуид (въздух) - например за спускане и прибиране на колелата на самолети с цел "някаква" автентичност, но пак не е същото... защото оригиналите обикновено са хидравлични, но това е оправдано в "истинската" авиация.
Иначе ако е само за идеята, мога да ти бъда от помощ. Питай какво те интересува!
Георги Русинов
Какво представлява въпросния разпределител, че не си го представям?Като причина аз виждам това, че крайният движещ механизъм има твърде малки размери и може да се помести почти навсякъде. Основният модул (да го наречем компресор) може да е обемист, но може също така да се намира където е удобно в модела!Освен за "гъзария", не виждам друга причина за използването им.
На фигурата набързо начертах примерна хидравлична система, която дори използва серво за задвижване. Може ли мнения за такова принципно решение?
Колега, преди всичко те моля да ме извиниш за това, че ще бъда прям! Нямам за цел да те обидя, а точно обратното - да ти бъда полезен.
Написаното по-долу е на база личния ми дългогодишен професионален опит в областта на пневматиката и хидравликата:
Най-първо за размерите на т.нар. от теб "краен изпълнителен механизъм", който обикновено наричаме "ЦИЛИНДЪР":
И в пневматиката, и в хидравликата, размерът на цилиндъра определя неговата сила на натиск. Най-малкият пневмоцилиндър, който използвам е с диаметър на буталцето едва 3 милиметра. При работно налягане от 8 бара, този цилиндър има нищожна силица и не може да задвижи почти нищо полезно. 3 килограма са на ръба на възможностите му, а теглото му надхвърля 25 грама БЕЗ крепежа. За да го позиционирам, е нужно да използвам поне още 10-15 грама крепеж.
Ами разпределителя? Колко тежи той? Какви са размерите му? В предишния пост споменах, че и най-малкият е по-голям от едно стандартно серво... а има мини, че дори микро-серво, които се конкурират по възможности със стандартните.
Дотук семплата аритметика показва около 40 грама тегло БЕЗ тръбите, дроселите и т.н. Т.е., това е теглото на едно серво като ТОВА
Както забелязваш, цитираното серво (първото, което ми попадна) е със "сила" 4kg.cm, което надвишава възможностите на цитирания цилиндър. Крепежът на това серво не надхвърля грам, а използваните тяги/жила или друг вид предаващи усилието детайли е съпоставим или по-лек от тръбопроводите, нужни за осигуряване на въздуха.
Във "въздуха" остава само необходимото електрическо захранване, което по правило се разпределя между всичката бордова електроника и е необходимо при всички случаи, затова предлагам да не го включваме в сметката. Ако все пак решим да го включим, то ще е необходимо да върти и нагнетателната помпа или компресор, която при всички случаи ще има консумация многократно надхвърляща цитираните 300-400 милиампера
С други думи, от едната страна "на кантара" слагаме едно серво с тегло 32 грама, а от другата - цилиндър с необходимия реквизит. Разликата е от минимум няколко до до няколко десетки пъти.
Точно по тази причина използването на хидравлични или пневматични системи е неоправдано.
Дадох за пример пневматична система, тъй като в хидравличните системи флуидът тежи много повече, а при тези размери силата е сравнима. За бързодействие изобщо не може да се говори, що се касае за хидравлика.
Изобщо, представената от теб схема е твърде повърхностна и схематична. Тя не може да бъде пример на едно цялостно техническо решение за управление на модел.
Това е моето мнение, което (предполагам) съвпада с мнението на всеки, който е "навътре в нещата" в моделизмите и в пневмо-хидрозадвижките.
За десерт оставям цената на удоволствието. Дори само един от най-евтините пневмоцилиндри е по-скъп от едно марково серво. Цитираният от мен възможно най-малък 3 милиметров цилиндър, който може да се намери на пазара като стандартно изделие, струва над 50 лева без ДДС.
На всичкото отгоре, миниатюрните цилиндри нямат магнити, което ги прави неудачни за използване с прецизна цел. Те работят само в крайни положения и дори да са двупосочни, плавното им движение се регулира изключително трудно и с непостоянна успеваемост.
Георги Русинов
В момента 1 потребители разглеждат тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)
Цитат