На практика това с трипозиционния ключ ще свърши работа. Само трябва когато превключваш, да се задържиш малко в междинно положение - напр. 1-2 секунди. Проблемът е какво ще стане, ако ключа се повреди по някаква причина и превключи, но всъщност едно или повече пера останат на старото място. То по принцип всички възможни гафове стават когато нещо някъде се повреди. Рядко се случва, но се случва, и затова умират хора.

Ако наистина искаш да е по-безопасно, трябва да имаш ВИДИМОСТ дали веригата НАИСТИНА се е разкачила. Нещо като кобилицата при двата контактора. Например имам следната идея - цялата инсталация на къщата да завършва с един трифазен мъжки щепсъл. Генератора, както и външната мрежа да излизат на 2 отделни трифазни женски щепсъла (контакта). Превключването става посредством вадене на мъжкия щепсъл от единия контакт и включване в другия. Така имаш ясна видимост, че старата верига е разкъсана, както и забавяне от 1-2 секунди преди да включиш в новата верига. Тези 2 фактора - ВИДИМОСТ и ЗАБАВЯНЕ са необходимо и достатъчно условие за ГАРАНТИРАНЕ, че няма да има връщане на напрежение (енергия) в мрежата. Забавянето също не го подценявай - има съвременни електронни устройства с кондензатори в тях - напр. импулсните захранвания на компютрите. Забавянето е необходимо за гарантирано РАЗРЕЖДАНЕ на тези кондензатори. Също така има устройства с индуктивно натрупване на енергията. Това са електромоторите. При спиране на тока механичното въртене на мотора продължава още 1-2 секунди благодарение на инерционните сили, и през тази 1-2 секунди мотора също работи като генератор и връща напрежение в мрежата.

Покрай слънчевите електроцентрали аз много съм се занимавал с този проблем. По принцип всеки един инвертор ВРЪЩА напрежение и енергия в мрежата, и при него стои същия проблем - дали няма да продължи да работи при изключване на далекопровода. Производителите на инвертора са го решили посредством ТРОЙНА ЗАЩИТА. Първо самата електроника на инвертора детектира отпадането на мрежата и запушва 6-те транзистора в изходния трифазен мост. Освен това вътре в инвертора има още 2 съвсем независимо работещи защити. Всяка една от тях е с отделно трифазно реле, отделни датчици (сензори) и отделен процесорен модул, независещ от логиката на централния процесор на инвертора. Тоест - общо 3 различни и независещи една от друга системи работят, за да се гарантира че дори и при повреда на една или две от тях, третата пак ще изключи инвертора. Ха-ха...... жестоко - вероятност за авария едно на 1000 милиарда и въпреки това ЕРП-тата ни принудиха като проектанти на централи да проектираме ОЩЕ ЕДНА ВЪНШНА ЗАЩИТА в главното разпределително табло на централата. Просто искам да кажа колко много много са наплашени ЕРП-тата от случайно връщане на енергия в мрежата при изключен далекопровод.