Критериите за добра летяща снимачна платформа са следните:

1. Изображението да не се гърчи (това са високочестотните вибрации)
2. При клатене на октокоптера ръба на хоризонта не трябва да помръдва дори и на милиметър. Гледа се по периферията на кадъра там където земята се съединява с небето. Тази точка не трябва да помръдва - трябва да е закована като с гвоздей.
3. При ротиране на октокоптера не трябва да има странични вибрации. Гледа се ръба на някоя вертикална сграда по горната част на екрана. Той също трябва да изглежда като закован с гвоздей.
4. Точки 2 и 3 трябва да са изпълнени дори и при голямо увеличение с телеобектива.

Моята голяма платформа е точно такава - издигам я и с телеобектив приближавам покрива на сградата на охраната и увеличавам фотоволтаичните панели докато в кадър попадне една единствена фотоволтаична клетка. След това пускам апаратурата и гледам. Вятъра клати октокоптера, но тази клетка стои като закована в центъра на кадъра. Ей това удоволствие ми костваше 4 години моделизъм и над 200 000 похарчени долара в опити да се размина по-евтино. Ха-ха....... ако от раз бях започнал с най-скъпите и съвременните решения, щях да се размина само с 15 000 лева........

Ключовите моменти, при които нещата започнаха да потръгват, са три:
1. Използване на GIMBLE стабилизиращи системи (другите не могат да стабилизират)
2. Използване на карбоново шаси и перфектни фабричнобалансирани карбонови пропелери по 40-50 долара единия (отпаднаха високочестотните вибрации)
3. Тежък хексо или октокоптер (силно намаляват нискочестотните вибрации, което вече позволява на GIMBLE-то и плуващия обектив да се справят с тях)