От 3 години за различни слепвания използвам активно полиуретанови лепила. За мен те са най-доброто решение, що се касае за лепене (не за формоване). Имат накуп предимствата на повечето лепила и съвсем малко недостатъци. Предимствата са:

1. Много добра адхезия към всякакви повърхности (метал, пластмаси, СТИРОПОРИ, винил, поликарбонати, полипропилени, поливинилхлориди, стъкло, дърво.....)
2. Много добра термоустойчивост (по-издръжливи от повечето смоли и СА лепила)
3. Бързо втвърдяване (в подходящи условия до около 40 минути)
4. Контрол на твърдостта (и разпенването). Това е много важен плюс за мен. Чрез различна относителна влажност (на въздуха) може да се контролира разпенването и времето за втвърдяване. Ако лепя дърво - нанасям много тънък слой лепило и при влажност около 50-60% постигам здравина и твърдост. Ако лепя стиропори (фибрани, депрони и прочие изолации), чрез 80-90% влажност постигам структура, сходна с тази на стиропорите.
5. Водо-, студо-, удароустойчивост.
6. Дълъг живот (по-дълъг, отколкото на смолите!)
8. Ниска цена

От недостатъците за мен най-важни са:

1. Трудното отмиване и невъзможността за разтваряне.
2. Не може да се лакира с това лепило (често лакирам с разредена смола против напояване с масло и уроки)
3. Иска опит чрез метода "проба-грешка" за определяне точното количество влага за различните нужди.

За други недостатъци не се сещам. Полиуретановото лепило е перфектно за дърво, стиропор, ненатоварени метални и пластмасови ( или стъклени) сглобки. Едно интересно предложение към вертолетаджиите: магнитите на говернора се лепят прекрасно с такова лепило! За разлика от смолите, адхезията му към метали е отлична!