За правенето на домашен кит на епоксидна основа направих две постановки - летоксит + втвърдител 100:40 и оттам напълних едната с талк (предимно талк, всъщност, понеже ползвах пудра за бебешко дупе изтекъл срок на годност), а другата със "Суперкит" гипсова бояджийска шпакловка (нещо, на което шпакловчиците му казвали испанска мазилка) до степен на изравняване на гъстотата с тази на една порция полиестерен авто кит с фибри "Боди". Харесах си една стара и понацепена греда и я нахлепах на три места с различните смеси.

Изводи:
1. Полиестерен кит - при полагане стои "жилав", развлачва се с движението на шпаклата, не се изглажда лесно, повърхността оттам става неравна, има твърде малко отворено време за корекции. След 36 часа ми дойде музата да шкуря и от крих, че с една и съща шкурка (120 силициева мрежичка) от полиестерния кит се отнема най- малко и повърхността стои най-надрана от шкурката.
2. Кит с талк - след разбъркване изглежда и се нанася като всеки засукан гипс за шпакловане. От трите постановки позволява най-тънко нанасяне, но повърхността, която остава е фино грапава. Много по- лесно се коригира с шпаклата слоя, не се развлачва и е най-лек, стои като пухкав. С огромно отворено време в сравнение с полиестерния кит - 15 мин някъде срещу 1-2. След още 20 мин обаче е почти толкова лепкав, колкото и ПЕ. След стягяне се шкури не по-трудно от автокита, като оставя по-гладка повърхност.
3. Кит с гипс - смолата с гипс стои доста по-различно. Може би има някаква реакция с пълнителите в гипсовата шпакловка, но отвореното време е по-малко. Също стои "жилав", по-трудно се разнася и контролира дебелината на слоя. След нанасяне стои като гланциран. Шкури се също по-лесно от автокита.

Не забелязах да има някаква разлика в степента на износване на шкурките (и трите ги ядят като за световно).