ДВГ или електричка

[ajcinema]

И едното, и другото имат своите плюсове и минуси. Всеки сам за себе си преценя кое качество му допада и кое не.

У електричките (независимо от размера им) аз харесвам:
1. Безотказната работа и реакция на двигателя
2. Възможността за лесното му и бързо регулиране.
3. Възможността да настроя електроустановката вкъщи.
4. По-големият набор възможности при избиране на двигателя.
5. Малка електричка мога да държа постоянно в колата, без да се притеснявам, че може отнякъде да капне капка масло.

Не харесвам:
1. Цената на батериите. Една качествена батерия струва далеч над 70$ и на практика животът й е една година. Т.е. всяка година аз трябва да подменям акумулаторите. При положение, че имам един модел това не е чак такъв разход, но ако имам над 50 (както е положението с ДВГ моделите), ще видя зор.
2. Нееднаквата мощност през целия полет. В началото на полета батерията отдава пълната си мощност и след това бавно започва да "угасва". При хубавите батерии този момент е почти незабележим, но все пак се усеща.
3. Невъзможността да се кара на пълна газ повече от 10 минути. Аз предпочитам полети от 15-25 минути. С електричка това е възможно в много малка част от случаите.
4. Времето за заряд и начинът на зареждане. Когато съм на летището, имам желание да направя поне 5-6 старта. Това означава да нося със себе си минимум 4-5 батерии и на място да заредя 2 или 3, без да се налага да чакам. Това са МНОГО средства за батерии, още повече че те не са вечни. Както вече казах оптимумът им е една година. Ако се замислите, ще стигнете до извода, че на практика няма моделист, който да отиде с толкова батерии и да направи 6-8 старта без да чака. Ако има - рядкост е.
5. Себестойността. Матеев сметна в някакви граници паричното измерение на един полет с електричка, но не включи в сметката броя батерии, с които се отива на летището. Аз не бих отишъл с по-малко от 3 и то по изключение. Стойността на тока също е от някакво, макар и минимално значение.
6. Пожароопасноатта на литиевите батерии мен лично ме притеснява.
7. Сумарното тегло на мотор+батерия+кабели+контролер+букси АБСОЛЮТНО ВИНАГИ е по-голямо от ДВГ с еквивалентна мощност.


Харесвам ДВГ, защото:
1. Съотношението маса/мощност е по-добро от електрическите мотори.
2. Стойността на ДВГ е по-ниска, отколкото на комплект мотор-контролер-батерия(и). МНОГО по-ниска. Говоря за средно ниво и при двете.
3. При всеки полет имам абсолютно еднаква мощност и поведение на мотора от начало до край.
4. Звукът е несравним. Особено този на 4-тактовите мотори или моторите с повече от един цилиндри.
5. Въртящият момент е нещо, което малцина познават в детайли и използват, а той за мен е от съществено значение.

Не харесвам ДВГ, защото:
1. Изискват сериозни грижи и отношение, особено 4-тактовите. Налага се да си водя дневник, в който записвам кой мотор кога за последно е работил и след колко време трябва отново да работи, за да поддържа маслото в него в нужната кондиция. на 2-тактов мотор мога да капна десетина капки минерално масло и така да го консервирам за години. После още при паленето това масло излиза. 4-тактовите не са така. Не мога да налея вътре нищо, освен ако не е същото масло като в горивото. И понеже синтетиката няма никакви корозивно-защитни свойства, използвам рицин. За мен той е най-доброто решение, но ме принуждава да пиша в дневника...
2. За да не цапат (кроткият ужас, в който изпадат повечето привърженици на електричеството), се налага прилежно да уплътня всички места, от където е възможно да прокапе или изпръска масло. Старателно извеждам ауспусните завършеци на такива места, че да не цапат модела. Това ми отнема доста работа, която ако не свърша както трябва, след полети ще имам мазен и мръсен модел. За щастие я върша много внимателно тая работа и по моделите ми НЯМА масло. Но си е работа...
3. Гориво, стартер, ток за стартер, ток за свещта... Все неща, които нося допълнително. В моя случай не е кой знае какво, защото съм се постарал всичко това да е в удобни за транспортиране форми и размери. Например токът за свещи и стартер ми осигурява един уред, който се зарежда автоматично. Но все пак се е наложило да размърдам мозъка. Иначе акумулатор, втори акумулатор, запалка, туба, щипки... Картинка, която при повечето моделисти е реалност.
4. Настройката на ДВГ (прецизната настройка, а не просто моторчето да пърпори някакси) отнема дни, понякога месеци. Иска усет, слух, знания и умения. Понякога става лесно, но друг път си е жива мъка. Карбуратори, свещи, тръби, горивни камери... не е за всеки!


Сумарно всички тези плюсове и минуси за мен означават следното:

Ако желанието ми е да се позабавлявам за час-два и мястото е кът - грабвам малка електричка с 2 батерии и друго не ми е необходимо. Но ако искам да прекарам цял ден на летището и през това време да КАРАМ, а не да чакам, взимам модел с ДВГ и туба гориво.
При всички положения, имайки и от едното, и от другото, заявявам най-отговорно: Разходът при ДВГ в средства е много по-малък откъм цена на полет, но много по-голям, ако всичко тряба да се изпипа както трябва.
С други думи: Електродвигателче 1киловат струва вече 40-60лева. ДВГ 2 такта струва около 2 пъти повече. ДВГ 4 такта същата мощност, струва 4 пъти повече. Допълнителното оборудване към ДВГ се купува веднъж, но струва някакви средства, а и периодично се обновява. В този смисъл ДВГ е по-скъп. Но разходите при полет са тъкмо наопаки. С 4-тактов Магнум 8,5 кубика изгарям литър гориво за час. Литър гориво за този двигател ми струва 4-5 лева. Двутактова Ямада 15 кубика смуче литър за 20 минути. Това прави 12-15 лева/час. Ако се намери еквивалентен елдвигател за тази Ямада, то той ще трябва да е минимум 3 киловата. За да го захраня ще ми е нужна 6 клеткова батерия 8 - 10 амперчаса. Тя струва около 300 - 400 долара. 4 такива батерии правят 1200 зелени... Ще ползвам тези батерии спокойно 1 година, като бавно и неминуемо те се скапват. Ако направя/купя гориво за 1200 долара, просто няма да се прибирам от летището. :)

Така стоят за мен нещата. Най-добре е човек да има и от едното, и от другото (стига да има възможност както да ги придобие, така и условия да ги използва), защото някакси взаимно се допълват.


P.s.

При електрото мотора не се включва, защото ако е бръшлес, той е практически вечен.

Магнитите никак не са вечни. Лагерите също. Магнитите, също така, са чувствителни към температура. Всичко е много относително. Видял съм бръшлеси с отлепени магнити, със счупени оси и т.н. Също така съм видял ДВГ с пробити бутала, покривени валове, изкъртени картери... Моделист съм от 28 години и никога не съм успял да износя или счупя нито ДВГ, нито електромотор. Имам двигатели, през които са минали над 100 литра гориво и те все още работят. Имам електричка на 20 години, която все още лети. Всичко е до човека и до отношението му към техниката.

[Mateev]

Да благодарим на Георги Русинов!!! По-добро описание на всички плюсове и минуси едва ли някой някога ще направи. Остава само всеки сам да си реши за себе си в зависимост от това кой фактор натежава повече в личната му ценностна система.

[muns]

P.s.
При електрото мотора не се включва, защото ако е бръшлес, той е практически вечен.
Магнитите никак не са вечни. Лагерите също.
.................................................. .................................................. ............................................

Особено лагерите. Аз карам с евтини моторчета и чичко китаец е икономисал смазката в тях. Затова ги отварям и гресирам, ефекта е чувствителен.
Също така се случва намотките да окъсят и тогава вълшебният дим на контролера излиза.

За мен авиото е приятно прекарване на времето, без състезателни мераци. Затова работя с евтини материали и оборудване. Самолетчето, което съм показал в моята тема, е с мотрче за 6 долара, спид и батерия по 10, 3 машинки по 4 по цени на Хобикинг. С доставка и др. неща - сметнете.

В наш магазин са около:
Батерия 1300 11.1 20с - 28 лв
Спид - 26
Мотор - 16.50
Серво 3 бр - 21
Общо - под 100 лв

[ajcinema]

Аз също нямам състезателни мераци. Упражнявам това хоби само с цел забавление, приятно прекарване на свободното време и унищожаване на стреса. По тази причина притежавам модели от почти всички видове - самолети (моторни, планери, кордови, свободнолетящи, гуменяци...), вертолети (двг и електро), лодки (FSR, моно, хидро), колички (електро, двг, оф- и онроуд), дори ракети. Това многообразие не ми пречи да изпипвам моделите възможно най-добре. Старая се всичко, което създам (разбирай направя, сглобя, купя, асемблирам) да радва окото, да е функционално и най-вече трайно!

Този маниер на работа ми позволява да се забавлявам максимално. Когато дойде петък вечер, единственото, за което имам да мисля е кой модел да покарам утре. Ей-тъй, както ми щукне. Решавам, зареждам и на другия ден се забавлявам.
На този етап мога ясно да диференцирам електро от ДВГ, с немалък превес за ДВГ, защото:
Изхождайки от личния избор, който съм направил, а именно "МАКСИМАЛНО ЗАБАВЛЕНИЕ", за да мога да "щракна с пръсти" и да кажа - "Утре ми се кара ето този модел", се налага да поддържам всички модели в летателна годност. Моторите увити и предпазени от прах, моделите в калъфчета или също увити, акумулаторите в кондиция и т.н. Както вече споменах, аз считам за неправилно да се експлоатира един акумулатор повече от година (максимум две за NiMH и ENELOOP). Това ме кара периодично да подменям акумулаторите с нови. Този разход никак не е малък, въпреки че става дума за бордови пакети. Ако трябва да поддържам 4 или 5 вида полимерни батерии, с по 5-6 бройки от вид, това ще изразходва бюджета ми за модели много бързо. Дори да се постарая да унифицирам всеки електро модел да лети със сходна на другия батерия, пак видовете батерии няма да са по-малко от 4-5. Не мога да си го позволя, а и не искам да правя компромис.
Точно затова превес при мен взимат ДВГ. Достатъчно е вечерта да заредя ЕДИН бордови акумулатор (най-често правя цикъл) и да грабна тубата с гориво.
Както споменах в по-горния пост, съм се постарал да улесня максимално живота си, що се касае до консумативи, инструменти и аксесоари, предназначени за летището:
За всеки мой модел съм оборудвал съответен малък куфар, в който има инструменти и аксесоари САМО за този модел. Всичко се свежда до 1-2 отвертки, 2-3 ключа, клещи, някое и друго резервно винтче (по-точно пълен комплект винтове, които има по модела). По този начин всеки модел има "прикрепен" малък, лек и удобен куфар, в който знам, че има всичко необходимо за същия модел и нищо излишно. Електрозахранването съм осигурил, като използвам удобен и пригоден за носене UPS. Той ми дава 12В за стартера, ток за свещта и 220В евентуално за поялник или нещо друго. Избрах UPS най-вече заради удобния начин на зареждане - просто го включвам в тока и не мисля.

Ето как процедирам в различните ситуации:
1. ДВГ МОДЕЛ:
В денят преди полети избирам кой модел ми се кара. Правя цикъл на бордовия акумулатор. Натоварвам в колата модела, куфарчето към него, туба гориво, чанта с аксесоари за зареждане и UPS.

2. Електро модел ( за час-два забавление).
Зареждам 2-3 батерии, взимам модела, батериите и предавателя и около час разпускам. Докато карам мога да заредя 1-2 батерии от UPS-а, ако са по-малки.

3. Електро модел (за цял ден забавление)
Започвам зареждането от четвъртък на 5 батерии. На летището отивам с модел, батерии, зарядно, генератор, трансформатор. Генератор използвам, за да не скапвам акумулатора на колата, а и най-вече заради безопасността. Освен това всеки, който пожелае, може да ползва ток, без да вири капака на колата и да рискува със стърчащи кабели и крокодили...

Генератор вече нося по принцип, дори да съм с ДВГ модел, заради останалите колеги. Той ми дава възможност да включа спокойно хладилна чанта, кафемашинка, музика и дори малка скара ако се наложи или сбирката е по-голяма.

[gabriel.dimitrov]

В енергийно отношение електричките са няколко пъти по-евтини. Става въпрос за цената на 1 полет. Точно снощи обсъждахме с колегата този въпрос и изчислихме, че един полет на T-Rex 700 струва 1 лев, ако е с акумулатори, и 5 лв. ако е с гориво.

Дайте данни и за други модели и да се опитаме да сметнем дали наистина съотношението е 1 към 5.

5 лева но с купешко гориво - цената на бърканото е в пъти по малка от това на купешкото- смятал съм не един път- около4-6 пъти в зависимост от сравняваната марка
Според мен е почти еднаква цената на полет-но електрото изисква скъпи зареждчки а и батериите се скапват понякога.
Накрая излиза че всекисам си избира. НОспоред мен електричките са направени по печалбарски- моторче спийдче, батериийка-2-3 за да можеш да караш няколко полета, после компютърна зареждачка и т.н.
ДВГто пък иска помпа но тя не струва 10-15 пъти по млако от хубава зареждачка за липо.
Излишно е да правим сметки- в крайна сметка всичко опира до кефа.
относно тези които печелят спрямо ДВГ- това са производителите на гориво. не може 1 туба гориво да струва 40-50 60 лева. ПРосто е недопустимо. Аз затова сам си бъркам. МЕждудругото не съм само на ДВГ - имам и електрички (депронки)
НО ако ще правите електрички правете истински модели от балса а не от депрон. Който е ползвал 2та материала каква е разликата.
Ще минат дъълги години докато електрото мине бензиновите двигатели. Там горивото е по евтино, отношението гориво-масло е 25-40 към 1, и един бръшлес със контролер батерии който да е мощен колкото 50 кубиков бензинов мотор струва стотици долари. Бензинови мотори има за по 100-200 долара.

Имам двигатели, през които са минали над 100 литра гориво и те все още работят. Имам електричка на 20 години, която все още лети. Всичко е до човека и до отношението му към техниката.

И на 200 литра да са пак ще бачкат!Ако са поддържани добре!