Да кажа и аз, ама накратко, че при мене случаите са по-много:

1. В Благоевград - откраднаха ми куфарче с документи от кола, спряна на платен паркинг на 20 метра от входа на ГУМ. Собственика на паркинга само повдига рамене. Полицията ме посъветва да си търся куфарчето из буклуджийските контейнери в центъра на града.

2. Във Варна - откраднаха ми касетофона и един газов пистолет от жабката на кола, спряна на платен паркинг по крайбрежието. ТОзи път не отидох в полицията, защото вече знаех, че ще ми загубят деня и най-накрая нищо няма да направят.

3. В София - откраднаха ми колата посред бял ден. Полицията не прояви капка интерес да дойде и да огледа следите от престъплението. Отидох на място в районното и там ми казаха че няма страшно - скоро крадците ще ме потърсят, за да ми кажат колко е откупа. Така и стана. Платих откупа и ми върнаха колата блъсната, намачкана и оскубана от вътре. Интересното в този случай е това, че полицията дори и не си мръдна пръста, но от мене се заинтересуваха от НСБОП. Казаха ми че знаят къде е колата и ми предложиха да ми я върнат, но само ако се съглася да съм свидетел по делото. Аз отказах и те не ми върнаха колата.

4. В Плевен на жена ми откраднаха чантичката с няколко хиляди лева в нея, всичките и документи и GSM-a. Часове наред след това обикаляхме районните из града и никой не искаше да се заеме със случая - щял да им развали показателите за разкриваемост. Най-накрая насила един се съгласи да приеме молбата и предполагам две минути след нас я е изхвърлил. Между другото GSM-a на жената остана включен следващите две денонощия и при позвъняване отговаряше. Следователно полицаите при желание от тяхна страна са можели да открият чантичката за по-малко от 30 секунди само с едно обаждане до МТЕЛ. Да, ама не го направиха.

5. В Габрово ми разбиха апартамента и този път полицаите наистина дойдоха и наистина снемаха отпечатъци. Чак останах изненадан, че все пак ми обърнаха внимание. Но това е всичко. Друго не се случи.

Това е моят личен опит с БЪЛГАРСКАТА ПОЛИЦИЯ. В нито един от случайте не ми помогнаха с нищо. Само ми губеха времето да попълвам безсмислени хартийки. Тотална незаинтересованост от това, че съм жертва на престъпление, като в единия от случаите щетата струваше НАД 30 000 лева (колата).

Изводи:
1. В БЪЛГАРИЯ НЯМА ПОЛИЦИЯ или дори и да я има, не знам с какво се занимава. В кратките ми контакти с нея останах с впечатлението, че е в комбина с престъпниците, и с охота ми даваше точни и ясни инструкции как и колко да платя.
2. В България вероятно престъпността е 100 ПЪТИ по-голяма от тази, която я обявяват по медиите и в справките от полицията. Съдя по това защото при щети от няколко хиляди лева полицията директно ми отказва да ми регистрира престъплението, за да не им "разваля резултатите".