ЧЗ-тата нямат нищо общо с истината. Казвам го като собственик (вече бивш) на два такива мотора. Архаична немска концепция, тиражирана безкрайно много и безкрайно дълго от соц.-държавите в лицето на ижове, чезети, яви, декавета и тям подобни (в низходящ ред по отношение на годината на производство).
В мазето ми още се мъдри (или май го подарих - не си спомням) двигател за едно от най-адските изчадия - Ява Велорекс... Триколка за "пътешествия" от метална стоманена тръбна конструкция, облечена с кожа. Двигателят й е странна приумица, съчетаваща в себе си следните "гениални" изобретения:

- Династер (динамо-стартер), който служи като елмотор, щом му се подаде ток. Триколката няма задна скорост и за целта има превключвател - включваш го "назад", въртиш ключа и мотора пали наобратно... извършваш маневрата, гасиш и палиш "напред".
- Принудително въздушно охлаждане - вероятно най-странното възможно решение - в лявата част на двигателя, на капака има отвор, заустен със семеринга, а през отвора минава удължение на коляновия вал, който върти ремъчна шайба, която върти двустранна турбина, разположена в специален кожух, захванат за двете глави на цилиндрите... При вариантите с двигател 250сс, това става с една проста перка
- Крачен съединител - спор няма, едно от най-полезните неща. Ако човек се усъвършенства достатъчно, дори може да го използва при тръгване... с риск да се пребие. Какъв кеф - само щракаш скоростите, без да натискаш ръчката
- Комбиниран лост за палене и скорости - това вече е стопроцентов хит. Обувките редовно ми бяха изпрошнати в опит да вкарам или изкарам лоста за някоя от двете му функции.

Та за разделното мазане:
Почти всички съвременни двутактови мотоциклети (изключая някои спортни варианти) са с разделно мазане. Дори има доста видове масла, на които специално е написано че не са подходящи за предварително смесване - повреждат се ако стоят повече от няколко часа в бензин.