Това с корен квадратен от 2 е вярно, когато измерваме обхвата в идеални условия (открития космос). Там се предполага, че сигнала от една изотропна антена се разпространява като идеална сфера. Един наблюдател и респективно една антена виждат (усещат) само една малка част от площта на тази сфера. От тяхна гледна точка това не е сфера, а просто един равен плосък фронт, който се разпространява линейно. Та ако измерим напрегнатостта на полето на този фронт и после вдигнем 2 пъти мощността, ще трябва да се отдалечим от предавателя точно с корен от 2 от предишното разстояние, за да измерим същата напрегнатост. Това е така, защото на разстояние 1.41 пъти площта на новата сфера е станала точно 2 пъти по-голяма от тази на старата. Но това е в космоса.....

На земята няма да има нова сфера, а божа работа каква фигура. От гледна точка на наблюдателя (антената) няма да има един плосък фронт, а множество от фронтове, идващи от различни посоки с различна амплитуда (напрегнатост на полето) и с различна фаза. Тяхната суперпозиция (моментна векторна сума) е божа работа каква ще се случи. Както каза ПАЦО, може да е по-голяма, но може и да е по-малка. Е в общия случай се предполага, че основния фронт, идващ директно от антената на предавателя, е с най-голяма амплитуда и всички останали отражения я променят само с малко. Въпреки това е възможно много на брой и най-различни фактори да повлияят и да поднесат както приятни, така и неприятни изненадки. Именно затова е необходимо да има запас по децибели и е крайно рисковано да се управлява модел на границата на чуваемост.