KATANA .15

[ajcinema]

Най-после проблемната машинка е на мястото си.






А ето как изглежда всичко с поставен резервоар:





Тук е мястото да покажа два инструмента (уреди), които са много полезни в работата ми. Първият е малък "микромер" с карбонов връх, който ми помага в измерването на малки размери. Подобен на цифров шублер, но с по-голяма прецизност. Досега никога не се е налагало да го калибрирам.






И най-незаменимият ми помощник - ето този "Серво тестер".





Неслучайно сложих Серво тестер в кавички. Това е само една от многобройните му полезни функции. С помощта на този уред, мога да настроя всички машинки без помощта на предавател и приемник и да намеря възможните крайни положения.

Освен това, той има множество други важни функции:

Установяване на максималните възможни отклонения на различни сервомашинки
Разработка и тест за скорост, прецизност и резолюция (стъпка) на различни машинки.
С негова помощ може да се настроят потенциометрите на всеки един предавател БЕЗ помощта на осцилоскоп за до 8 канала.
Показва какви сигнали излизат след дешифратора на приемника (PPM)
Има вграден оптичен оборотомер за до 7-лопатни витла и до 100 000 оборота. (може би най-безполезната му функция). Препоръчвам го горещо на всеки моделист!

Ето как с негова помощ успях лесно и "от раз" да настроя рамената на машинката и мотора така, че стандартния ход на машинката да отговаря точно на хода на дросела.

[kolibri]

Браво, много добра работа!С интерес следя развитието на проекта.

[ajcinema]

Следва поставянето на машинките в крилете.
Умишлено не съм показал процеса на лепене на пантите, защото той е подробно описан в приложенията към всеки един модел. Ще го покажа, все пак, малко по-нататък, когато монтирам вертикалното и хоризонталното кормило.



Изрязвам фолиото върху отворите по познатата технология от EDGE-540 - с малък поялник.


(снимката е от Edge)


Следва отворът в тялото, където минава кабела на машинката. Техниката ми осигурява прецизно изрязване и едновременно с това подгъване на крайчетата на фолиото и залепването им. Става бързо, лесно и сигурно. Край на стърчащите и отлепващи се крайчета!







Поставям машинката и я фиксирам с винтчетата. Старая се да поставя рамото й успоредно на оста на елерона:





После с помощта на шлайфчето разпробивам отворите за рогчето




Завинтвам рогчето и отрязвам (отново с шлайфчето) стърчащите болтове.




От тук нататък следва интересната част. За тяги няма да използвам тези, които са в комплекта, а една моя измишльотина, която прилагам на почти всички модели - спици от велосипед.
Спиците са изключително здрави, огъват се сравнително лесно (при нужда), имат естествен завършек от едната страна, чрез който възелът машинка-тяга става здрав, надежден, лек и прост. Ето как процедирам:

Взимам спица с произволна дължина:





Дозавивам с малки клещи Г-образната част, която ще използвам като "щипка" от страната на машинката. Фабрично тази Г-образност не е огъната на 90 градуса, а малко по-малко. Аз я доогъвам докъм 95-100 градуса. Така спицата може да се извива под по-големи ъгли нагоре-надолу, получава се естествен "ер".






После отрязвам нужната дължина, пак с помощта на шлайфчето.






След това нарязвам резба с плашка 2mm, като използвам това просто приспособление (стяга и две трупчета) :






Плашката:





Тук е мястото да споделя още една хитринка. За да разпробия точен отвор в рамото на машинката, аз използвам този собственоръчно направен "инструмент". Всъщност е край от спица (краят с резбата на спицата), който съм скосил и съм прорязал 3 надлъжни каналчета (пак с шлайфчето), като на метчик. С няколко движения с бормашината напред-назад, разширявам рамото на машинката точно толкова, колкото е нужно на спицата, за да се движи хем леко, хем стегнато. Нямам нужда от свредла!






Завивам щипка на предварително нарязаната резба и ето крайния резултат:





Преди години изрязвах втория край на рамото на машинката от естетически съображения. Но в последно време не използвам тази практика, защото ми се е случвало работното рамо да се повреди. Тогава мога просто да обърна на 180 градуса и да използвам второто, неработило рамо. Малък компромис с външния вид, но все пак машинките са от долната страна на крилото и не се виждат.

[ajcinema]

Резервоарът.

Въпреки, че сглобяването на резервоара е детска игра, при него също има няколко тънкости. Първата и най-важна е огъването и изрязването на металните тръбички. Рязането им става много лесно с остър макетен нож, чрез въртеливи движения по периметъра. Огъването е най-лесно НА РЪКА:



Винаги правя малки фаски в краищата отвън и отвътре, за да не се прерязват силиконовите тръбички и за да съм сигурен, че няма останали стружки по ръба. Следва измиване с веро и вода, после подсушаване чрез метанол и сглобяване в гърловината.

Старая се металните тръбички да са възможно по-къси. Извивам нагоре тръбата за тръбното налягане и удължавам със силиконова тръбичка, на която съм направил V-образен срез, за да не се самозапушва.

По подобен начин удължавам и тръбичката за пълнене, но надолу и косо в една от двете страни. Така ще ми е много по-лесно да изпразня излишното гориво в края на полетите:

[ajcinema]

Следва проверка за херметичност. Запушвам двата отвора с обща тръбичка и надувам през третия до около 1,5-2 атмосфери. Реално резервоарът никога няма да бъде подложен на такова налягане, но аз държа да съм сигурен в неговата херметичност.

Следва поставяне в топла вода, за да видя дали отнякъде излизат мехурчета:




Ако всичко е ОК, оставям резервоарът да постои под налягане няколко часа. Ако след отварянето се чуе "фъссс", значи е устоял на свирепата проверка.

[ajcinema]

След всички нагласяния и проверки, резултатът е перфектен:




Резервоарът е съосен на жигльора, а горивопроводът е възможно най-къс.

[владопкостов]

Между другото , ръчният часовник на ръката на Жоро е страхотен.