+ Ново Мнение
Страница 1 от 12
1 2 3 4 5 11 ... ПоследнаПоследна
Визуализирани са от 1 до 10 от общо 115

Тема: KATANA .15

  1. #1
    Super Moderator
    Регистриран
    Jan 2010
    Живее в
    гр. Пловдив
    Мнения
    1 520

    KATANA .15

    След дълго прекъсване поради не особено хубави причини, а и докато успея да купя нов мотор на EDGE-540, харесах и купих ето това симпатично моделче:



    Покупката ми беше супер импулсивна. Търсех нещо друго за приятел и съвпадението на обстоятелствата, а и временната "загуба" на разум, повлияха за покупката. Всъщност този модел съм го гледал много пъти, но все е бил с изчерпана наличност. Вероятно заради това съм го игнорирал дълго време.
    Като външен вид, честно казано, има какво да се желае. Не ми допада особено, но това, което ме привлече беше фабрично предвидената възможност да се избира между ДВГ и електро вариант, а защо не и комбиниран (сменяем) ?!

    Докато моделът пътуваше, започнах да мисля за подходящ двигател. Имам няколко варианта в диапазона .15 - .25. Автоматически изключих соц.-вариантите от рода на МДС.21, преработен за самолети,


    MVVS.15 и .21.

    Може би не трябваше, но непълното им оборудване (липса на ауспуси) ме спря.
    След това отхвърлих още два варианта - BlueBird .25 и Super Tigre .29. Първият заради липсата на оригинален ауспух, а вторият поради годината му на производство...

    Финално (докато все още моделът не беше пристигнал), се спрях на ето този симпатяга, преработен в авио-вариант:



    Имах пълното му оборудване - авиационен карбуратор и ауспух. Наложи се да преправя само главата, но всичко стана чудесно и се получи добро и леко моторче.

    Благодарение на колегата Стоян Пулевски, който ми показа неговата Катана, преди да пристигне моята, успях да направя някои корекции по ауспуха, за да може двигателя да се побере в капотажа без да стърчи отстрани и без да се реже страницата за ауспуха. Винаги съм ненавиждал грозната гледка - красив модел и изрязан грозно капотаж със стърчащи детайли отвсякъде. Старая се колкото се може по-малко детайли от мотора да стърчат навън и ако е невъзможно всичко да се скрие, то по-добре да стърчат отдолу.

    Малко след това пристигна и самият модел. Нямам снимка на кашона, защото беше така смачкан и разкъсан от митничарите, та беше цяло чудо, че моделът е невредим.

    Малко след като разгледах подробно всички части, установих, че "вечният" за мен въпрос "Какъв мотор да избера", все още е на дневен ред. 3-кубиковият OS се събираше чудесно в капотажа, но размерът витло, който може да върти идваше като че ли малко малък. Трябваше да се ползват по-малък диаметър витла, с доста високи обороти (докъм 28 000), което не се вписва в характера на модела. Все пак това не е модел за скорост.
    След поредното размисляне и след поредната помощ от страна на колегата Пулевски (за което му благодаря и ще почерпя), успях да се сдобия с този двигател:



    С това драмата, наречена "Двигател" приключи.
    Георги Русинов

  2. #2
    Super Moderator
    Регистриран
    Jan 2010
    Живее в
    гр. Пловдив
    Мнения
    1 520

    След всичкото "ходене по мъките и митниците" ето го най-сетне целият комплект:



    Не съм снимал дреболиите.
    Ето я и електрониката:



    Приемникът вероятно няма да е този, заради необходимостта от цели два Y-кабела, но вариантът не е за изключване. Всичко зависи от финалното тегло на готовия модел.



    Фабричният резервоар (вдясно на снимката) е с доста дебели стени и от там теглото му е чрезвичайно високо. Обемът му е "само" 90 милилитра, което би ми осигурило 8-10 минутен полет на пълна газ или 12-15 минути с редуване на газта. Така или иначе не ми хареса, затова го замених с доста по-лекия и с по-голям обем 120-милилитров (вляво).

    Георги Русинов

  3. #3
    Super Moderator
    Регистриран
    Jan 2010
    Живее в
    гр. Пловдив
    Мнения
    1 520

    Бордовото захранване в крайна сметка реших да бъде следния комплект:





    Първоначално избраната 1 000 милиамперчасова батерия отхвърлих и я замених с 800 милиамперчаса. По-малката батерия е доста по-компактна, по-лека и ще ми стигне за поне 2,5 часа полетно време плюс запас за още толкова, преди да достигне 3,3V на клетка. Спестявам около 20 грама, което за този модел никак не е маловажно.
    Георги Русинов

  4. #4
    Наблюдател
    Регистриран
    May 2011
    Живее в
    Враца
    Мнения
    24

    И аз като Георги чаках модела дълго време, защото го нямаше в наличност. Като го изкараха се чух с него и се оказа, че и той си го е поръчал... веднага го добавих в кошницата и миналия петък пристигна.

    Ще процедирам като Георги - същия мотор, витло, машинки, вероятно и резервоар и захранване.

    Чакаме продължение :)
    Валери Цветков

  5. #5
    Super Moderator
    Регистриран
    Jan 2010
    Живее в
    гр. Пловдив
    Мнения
    1 520

    Вероятно не всички машинки ще са Корона. Със сигурност елеваторната ще е такава, а вероятно и елеронните. Останалите ще бъдат по-евтини (не че тези са кой знае колко скъпи) и най-важното - по-леки.




    Впрочем, доста добре се представят ето тези:



    Бих сложил и от тях, ако съм сигурен, че не са развалили качеството, както се случи със стандартният им по-голям брат преди 5 години.
    Георги Русинов

  6. #6
    Super Moderator
    Регистриран
    Jan 2010
    Живее в
    гр. Пловдив
    Мнения
    1 520

    Валери, продължаваме, приятелю!

    Този резервоар трябва да влезе на мястото си:




    Очертавам точно колко трябва да се изстърже:




    И хоп, готово! Резервоарът е плътно на мястото си:




    Следва шкурене и напасване на моторамата, за да влезе двигателя:




    Ето го и него, плътно обхванат от дървената моторама. За съжаление, моделът е проектиран с класически дървен станок, който не ми харесва особено, но реших да не преправям.




    Дупча отворите за двигателя:




    Получава се нелошо:




    И се приготвям за следващата важна стъпка - "лакиране" на проблемните зони със смола.
    Ето нужните материали: Смола и четка. На четката ще обърна специално внимание.




    Тези четки купувам от близкото "левче". Интересното при тях е, че са със синтетично влакно, което не се огъва лесно и винаги остава право. С тази четка нанасянето на смолен филм е лесно и прецизно, поради твърдостта на влакната:



    Опитвал съм много начини за лакиране със смола, повечето включващи разреждане на смолата. С тези четки става най-добре, без ненужни експерименти с разтворители. Слоят е тънък, гладък и икономичен.
    Георги Русинов

  7. #7
    Super Moderator
    Регистриран
    Jan 2010
    Живее в
    гр. Пловдив
    Мнения
    1 520

    Смолата е приготвена и добре разбъркана. За всеки случай приготвям два пъти повече, отколкото смятам, че ще използвам.

    Започвам с местата, които имат нужда от подсилване по тялото. На този модел те не са много -само планката, предвидена да държи машинки или електроника и зоната около челното ребро. Нищо друго няма нужда от подлепяне.

    Ето въпросната планка. Тя държи и задната част на центроплана и е натоварена с опън:




    Челното ребро. Нанасям смола на всички плоски участъци и на всички сглобки:










    Станокът - аналогично:











    С това подлепянето приключи. Важна подробност - измиване на четката с напоена обилно с метанол кърпичка (салфетка). Тези четки могат да се използват многократно, въпреки ниската им цена. Не се повреждат или деформират, ако бъдат старателно измити. Не го правя за да икономисам, а за да не ми свършат в неподходящ момент. Така винаги имам поне 2-3.



    Георги Русинов

  8. #8
    Super Moderator
    Регистриран
    Jan 2010
    Живее в
    гр. Пловдив
    Мнения
    1 520

    С цел по-доброто проникване (импрегниране) на смолата в дървесината, нагрявам прясно лакираните детайли със силен сешоар или пистолет за горещ въздух. Така смолата се втечнява до воден вискозитет и прониква във всички пори:






    Още една хитринка: за малки детайли може да се ползва микровълнова фурна, но за много кратко време - импулси от по 5 секунди. Така дървесината и смолата се нагряват интензивно, влагата излиза от дървото и веднага след това смолата се всмуква в порите. Методът е чудесен, но трябва да се внимава с времето - не бива да се допуска "завиране" на повърхността на смолата.




    След това изпекох станока на 50 градуса в продължение на 45 минути.
    Георги Русинов

  9. #9
    Super Moderator
    Регистриран
    Jan 2010
    Живее в
    гр. Пловдив
    Мнения
    1 520

    Преди да продължа нататък, ще споделя нещо, което винаги ме е дразнило в работата на доста колеги, а именно - мърлявото отношение към двигателите. По време на работа по модела, двигателят се ползва за напасване и за мен (вероятно и за други) е от изключителна важност да го предпазя от прах, стърготини, стъклени влакна и стружки. Затова обикновено не мия нов двигател веднага, а чак след като приключа с модела. През това време увивам старателно всички места, през които е възможно да проникнат боклуци и се старая моторът да не напуска кутията, ако не е наложително.

    Предпазвам двигателите по този начин с парцалчета:




    Измивам старателно с метанол всички детайли, които са били лакирани със смола, защото тя (смолата) има навика да се "изпотява", отделяйки киселинни остатъци от втвърдителя и (или) парафини.





    Понеже, както вече казах, не искам да променям дървената моторама, се наложи да изрежа две парченца за подложки на крепежа, за да не се вкопават гайките в мекия шперплат. Ето ги планките (Д16Т) и крепежа:




    И готово - моторчето е монтирано на станока.







    Ето и станокът (с двигателя), закрепен за тялото:



    Георги Русинов

  10. #10
    Super Moderator
    Регистриран
    Jan 2010
    Живее в
    гр. Пловдив
    Мнения
    1 520

    Следва напасването на капотажа. Отново припомням на аудиторията, че това става най-лесно в началото на сглобяването, когато тялото е без опашка и може спокойно да се подпира навсякъде, без опасност от счупване на стърчащи части.

    Ето инстументите, с които работя:
    Машинката за шлайфане (безбожно евтина, намират се навсякъде):




    Малък диск за надлъжни разрези и две приспособления за шлайфане. По-малкото си е моя измишльотина. Представлява болт м3, с навита и залепена на него шкурка на текстилна основа. С него лесно се режат стъклоплатови детайли, близо до крайния желан размер.




    Следващата снимка не е за слабонервни. Все отнякъде трябва да се почне...





    Ето всеки инструмент в своето амплоа:



    Георги Русинов

+ Ново Мнение

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента 1 потребители разглеждат тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)

     

Вашите права за публикуване

  • Вие не можете да създавате нови теми
  • Вие не можете да пишете мнения
  • Вие не можете да прикачате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си
  • BB code е Включен
  • Smilies са Включени
  • [IMG] кода е Включен
  • HTML кода е Изключен