KATANA .15

[ajcinema]

Мерси!
На мен също ми допадна моделчето от "пръв поглед". Имам по-малка от нея Екстра 300, пак с ДВГ и полетът й е много приятен. Това, което ми харесва в тези малки модели е възможността да се поберат на задната седалка на автомобил БЕЗ да се разглобяват. Поради малките размери на Екстрата, бях силно ограничен в избора на двигател. В крайна сметка поставих не най-удачния вариант.
Катаната е по-голяма и позволява монтажа на мощен ДВГ за размерите си. Принципно не съм привърженик на превъоръжаването на модел с прекалено мощен мотор, но точно този модел търпи. Все кефът да бутнеш лоста и моделчето да се изстреля нагоре не е за подценяване. :)

Оборудването не мога да кажа, че е най-идеалното. Подбирал съм го според 3 фактора:

1. Какво имам в наличност (твърде личен фактор, понякога основен)
2. Тегло и компактност на компонентите (в модела няма много място и не мога да се разпростирам)
3. Продължителност на полета минимум 15 минути и разчет за минимум 5 полета на ден (надали ще направя и 3, но нека да има!).

Твърде вероятно е да съм сбъркал с избора на някои от нещата, но това ще покаже времето. Не разчитай, че изборът ми е 100% правилен. За мен може да е такъв, но друг може да открие недостатъци, които ми убягват. В процеса на работа също е възможно да променя някои неща.



Вече няколко пъти става дума за "КРАШ". Страшна дума... нормално е да се притесняваме от удар. Решението е много просто - никога не започвай модел с мисълта, че ще се разбие. Аз правя модела не за да го разбия, а за да ми хареса. Ако се счупи - станалото станало. Винаги най-проблемно е първото излитане (и кацане). След облитането, вероятностите за краш силно намаляват и зависят само от концентрацията на пилота и неговата прецизност по време на изработката.
Все пак, при дървените модели, има начин да се минимизират евентуалните щети. Колкото и да звучи парадоксално, това е здравината на модела или по-точно неговата НЕздравина. Колкото по-рехав е един модел, с колкото по-малко лепило са направени свръзките, толкова по-малко са щетите след удар.

Затова и аз НЕ подлепям АРФ моделите си основно, а само с козметична цел - да защитя главно от масло проблемните зони. Всичко останало оставям непокътнато и РЕХАВО.
Неслучайно споменах именно дървените модели. Дървен модел може да бъде въстановен на 100%, независимо колко е смачкан. Но композитните модели, както и да ги удариш... 100% възстановяване е невъзможно.

А за да намаля до минимум и козметичното подлепяне, по-нататък в темата ще споделя подробно какви мерки взимам за уплътняване на мотора и отвеждане на маслото далеч от модела.

[ajcinema]

Беше ми нужна цяла седмица, за да намеря най-подходящото място за моторната машинка. След отхвърляне на цели 5 възможности, в най-последния момент се спрях на най-удачната. Дори вече бях започнал да лепя поставка за машинката на друго място, когато ми хрумна интересната идея да я сложа "наопаки". Но всичко по реда си:


Тук се подготвяме за работа. Подготовката включваше няколко пакета царевични пръчици, бонбони и подскоци по леглото:







Ето я проклетата машинка!!!




Къде ли да я сложим...




Гошо, къде е центъра бе? 1500 или 1450 милисекунди?









Айде, готово! Тук ще е.

[ajcinema]

Най-после проблемната машинка е на мястото си.






А ето как изглежда всичко с поставен резервоар:





Тук е мястото да покажа два инструмента (уреди), които са много полезни в работата ми. Първият е малък "микромер" с карбонов връх, който ми помага в измерването на малки размери. Подобен на цифров шублер, но с по-голяма прецизност. Досега никога не се е налагало да го калибрирам.






И най-незаменимият ми помощник - ето този "Серво тестер".





Неслучайно сложих Серво тестер в кавички. Това е само една от многобройните му полезни функции. С помощта на този уред, мога да настроя всички машинки без помощта на предавател и приемник и да намеря възможните крайни положения.

Освен това, той има множество други важни функции:

Установяване на максималните възможни отклонения на различни сервомашинки
Разработка и тест за скорост, прецизност и резолюция (стъпка) на различни машинки.
С негова помощ може да се настроят потенциометрите на всеки един предавател БЕЗ помощта на осцилоскоп за до 8 канала.
Показва какви сигнали излизат след дешифратора на приемника (PPM)
Има вграден оптичен оборотомер за до 7-лопатни витла и до 100 000 оборота. (може би най-безполезната му функция). Препоръчвам го горещо на всеки моделист!

Ето как с негова помощ успях лесно и "от раз" да настроя рамената на машинката и мотора така, че стандартния ход на машинката да отговаря точно на хода на дросела.

[kolibri]

Браво, много добра работа!С интерес следя развитието на проекта.

[ajcinema]

Следва поставянето на машинките в крилете.
Умишлено не съм показал процеса на лепене на пантите, защото той е подробно описан в приложенията към всеки един модел. Ще го покажа, все пак, малко по-нататък, когато монтирам вертикалното и хоризонталното кормило.



Изрязвам фолиото върху отворите по познатата технология от EDGE-540 - с малък поялник.


(снимката е от Edge)


Следва отворът в тялото, където минава кабела на машинката. Техниката ми осигурява прецизно изрязване и едновременно с това подгъване на крайчетата на фолиото и залепването им. Става бързо, лесно и сигурно. Край на стърчащите и отлепващи се крайчета!







Поставям машинката и я фиксирам с винтчетата. Старая се да поставя рамото й успоредно на оста на елерона:





После с помощта на шлайфчето разпробивам отворите за рогчето




Завинтвам рогчето и отрязвам (отново с шлайфчето) стърчащите болтове.




От тук нататък следва интересната част. За тяги няма да използвам тези, които са в комплекта, а една моя измишльотина, която прилагам на почти всички модели - спици от велосипед.
Спиците са изключително здрави, огъват се сравнително лесно (при нужда), имат естествен завършек от едната страна, чрез който възелът машинка-тяга става здрав, надежден, лек и прост. Ето как процедирам:

Взимам спица с произволна дължина:





Дозавивам с малки клещи Г-образната част, която ще използвам като "щипка" от страната на машинката. Фабрично тази Г-образност не е огъната на 90 градуса, а малко по-малко. Аз я доогъвам докъм 95-100 градуса. Така спицата може да се извива под по-големи ъгли нагоре-надолу, получава се естествен "ер".






После отрязвам нужната дължина, пак с помощта на шлайфчето.






След това нарязвам резба с плашка 2mm, като използвам това просто приспособление (стяга и две трупчета) :






Плашката:





Тук е мястото да споделя още една хитринка. За да разпробия точен отвор в рамото на машинката, аз използвам този собственоръчно направен "инструмент". Всъщност е край от спица (краят с резбата на спицата), който съм скосил и съм прорязал 3 надлъжни каналчета (пак с шлайфчето), като на метчик. С няколко движения с бормашината напред-назад, разширявам рамото на машинката точно толкова, колкото е нужно на спицата, за да се движи хем леко, хем стегнато. Нямам нужда от свредла!






Завивам щипка на предварително нарязаната резба и ето крайния резултат:





Преди години изрязвах втория край на рамото на машинката от естетически съображения. Но в последно време не използвам тази практика, защото ми се е случвало работното рамо да се повреди. Тогава мога просто да обърна на 180 градуса и да използвам второто, неработило рамо. Малък компромис с външния вид, но все пак машинките са от долната страна на крилото и не се виждат.

[ajcinema]

Резервоарът.

Въпреки, че сглобяването на резервоара е детска игра, при него също има няколко тънкости. Първата и най-важна е огъването и изрязването на металните тръбички. Рязането им става много лесно с остър макетен нож, чрез въртеливи движения по периметъра. Огъването е най-лесно НА РЪКА:



Винаги правя малки фаски в краищата отвън и отвътре, за да не се прерязват силиконовите тръбички и за да съм сигурен, че няма останали стружки по ръба. Следва измиване с веро и вода, после подсушаване чрез метанол и сглобяване в гърловината.

Старая се металните тръбички да са възможно по-къси. Извивам нагоре тръбата за тръбното налягане и удължавам със силиконова тръбичка, на която съм направил V-образен срез, за да не се самозапушва.

По подобен начин удължавам и тръбичката за пълнене, но надолу и косо в една от двете страни. Така ще ми е много по-лесно да изпразня излишното гориво в края на полетите:

[ajcinema]

Следва проверка за херметичност. Запушвам двата отвора с обща тръбичка и надувам през третия до около 1,5-2 атмосфери. Реално резервоарът никога няма да бъде подложен на такова налягане, но аз държа да съм сигурен в неговата херметичност.

Следва поставяне в топла вода, за да видя дали отнякъде излизат мехурчета:




Ако всичко е ОК, оставям резервоарът да постои под налягане няколко часа. Ако след отварянето се чуе "фъссс", значи е устоял на свирепата проверка.

[Tipo]

Беше ми нужна цяла седмица, за да намеря най-подходящото място за моторната машинка. След отхвърляне на цели 5 възможности, в най-последния момент се спрях на най-удачната. Дори вече бях започнал да лепя поставка за машинката на друго място, когато ми хрумна интересната идея да я сложа "наопаки". Но всичко по реда си:


Тук се подготвяме за работа. Подготовката включваше няколко пакета царевични пръчици, бонбони и подскоци по леглото:







Ето я проклетата машинка!!!




Къде ли да я сложим...




Гошо, къде е центъра бе? 1500 или 1450 милисекунди?









Айде, готово! Тук ще е.

Герги приятел не е лесно ти с едно аз с две. Ония синия модел 3д които го правих 5 месеца маи ще трябва да му напраВиш сефтето.Поздрави и дано др. година да има време да пофъркаме

[ajcinema]

Герги приятел не е лесно ти с едно аз с две. Ония синия модел 3д които го правих 5 месеца маи ще трябва да му напраВиш сефтето.Поздрави и дано др. година да има време да пофъркаме

Лесно, трудно - веселба е!
Айде, че изгни "Лазер"-а в тая изба! Давай да го пробваме, че ще го изядат мишките накрая!

[amxcs]

Боже господи, какво се случва с тези серва

Днес имах малко време да довърша някой неща по модела и случайно загледах, че на едно от сервотата ушите за закрепване са се разкрачили .Свалих и .....


Свалих и другите и същата работа, дори на едно се е сцепила пластмасата до зъбчадката
Винтовете беха стегнати едва-едва, защото не знаех дали няма да се наложи да свалям сервотата по време на работата.
Ментеливи сервота ли съм уцелил, аз ли греша някъде?

ЕДИТ: Всъщност може и в мен да е грешката до някъде, защото забелязах, че съм бил обърнал гумичките с външния ръб към сервото и центъра на винта се е падал точно на най-тесното место на ушите, но това само на 2 от сервотата и то само от едната страна, а всички са изпопукани.
Ще ги лепя и така :)