KATANA .15

[ajcinema]

Мерси, Владо, даже работи добре!

Апропо, срещнах доста затруднения с херметизирането на резервоара. Понякога, дори марковите резервоари, като се закучат и... не ще и не ще - все отнякъде излиза мехурче. Практиката ме е научила, че не е ли 100% херметична горивната система (изключвам тръбното налягане), дори най-малкият пропуск е предпоставка за влошаване на режима на мотора.

Наложи се да използвам малко силикон, след което нещата заспаха.

Нататък работата по модела е по-лека и приятна. Предстои да залепя оперението, да монтирам останалите 2 машинки, електрониката и да измия мотора.


Като стана дума за двигателя, искам да обясня защо обръщам толкова голямо внимание на работата по детайлите, която на пръв поглед може да се претупа. Въпросният двигател не е нов. Нямаше как да закупя чисто нов двигател и затова предпочетох втора употреба. Никога не бих постъпил така, фен съм на новите неща... но нямах избор, нито средства. Хубавото е, че двигателят е разработван в мое присъствие и всичките му 5 полета у предишния собственик, са извършени от мен.
Двигателят през цялото време имаше съвсем леки проблеми с режима. Когато попадна в ръцете ми, забелязах че щуцерът на тръбното налягане не е стегнат и дефакто не уплътнява добре.
Почти всички (да не кажа всички) проблеми в режимите се дължат на някоя дреболия...

[Foxy]

Както винаги всичко е перфектно. Ама часовника колкото и да работи добре ми прилича на водомер

[ajcinema]

Ако можех, щях да сложа още по-голям! Това им е чара на "водомерите". Все пак този е евтин.

Работата по модела продължава, но бавно и кротко. Всъщност почти приключи, но не ми остава и секунда време да оразмеря снимките и да публикувам...

[ajcinema]

Опашката.

За повечето полуготови модели, това е най-лесният и приятен възел за сглобяване. Но досега никога не съм имал модел, на който опашката да застане направо, без ъгъл, от първия път.
Всеки път, когато видя модел, който е правен като АРФ, винаги се заглеждам в опашката - дали не е накриво. И... почти винаги констатирам това. Затова обръщам изключително голямо внимание при напасването и понякога използвам крути мерки, за да бъде всичко право и съосно.

За начало, според инструкцията (да си кажа честно, дори не съм я погледнал... водя се от собствения опит, но съзнавам, че допускам грешка), хоризонталния и вертикалния стабилизатор се слагат пробно, за да се намери мястото, където да се отреже фолиото. Монтирам крилете, за да мога да хвана диагоналите. Сега е момента, в който се прави първото подравняване, за да не стане така, че фолиото да бъде накриво отрязано и после да стои грозно:




Първото нещо е да проверя дали има луфт. Би било най-добре ако такъв няма и ако имам щастието хоризонтала да застане направо още първия път. Уви, има луфт и стабилизаторът е с около 2-3 градуса крив...





На снимката не се забелязва, но си е накриво...


Абстрахирам се и продължавам нататък. Очертавам и изрязвам парче от фолиото там, където ще се лепи:



Пъхвам обратно хоризонтала, но този път с кормилото. Би било голям срам да забравя... Доста е неудобно, защото на повечето модели първо се слага стабилизатора и чак след залепване се поставя кормилото. На моделите, при които кормилото започва преди края на тялото, най-често има технологичен участък, предвиден за отрязване и впоследствие за обратно залепване. На този модел не е така. Налага се неудобството да се лепи при поставено кормило.




Следващата процедура е отново особено технологично решение, което сам си измислих и искам да споделя. За да се изравни ъгъла на опашката, все нещо трябва да се подпъхне от едната или другата страна. Или и от двете. За целта използвам предварително изрязани лентички балса, които ВАЛИРАМ с помощта на някаква накатка. Използвам накатка от отвертка.



Вляво е необработената лентичка, а вдясно обработената. Вижда се как е намалила дебелината си близо два пъти.
Причината да правя това е създаването на помощен елемент с висока плътност, но в същото време гъвкав и позволяващ поемането на колкото се може по-голямо количество лепило. Предпочитам лепилото да е между залепените повърхности, а не около тях.

Ето още веднъж как изглежда въпросната лентичка:



След това разбърквам лепило (смола), обмазвам лентичките, които предварително съм оразмерил и напаснал по местата им. С помощта на спринцовка с игла внимателно нанасям лепило в процепа между тялото и опашката. Подпъхвам лентичките и избърсвам излишъка лепило с парцалче, напоено обилно с метанол.
След тази обработка на балсовите лентички, те се подпъхват много лесно дори в цепнатини, които са твърде тесни.





По аналогичен начин залепвам и вертикалния стабилизатор. При него е по-лесно, защото има само една опорна зона.
След това измервам всички диагонали и ги нагласям да са еднакви. За съжаление не успях да снимам точно този момент, защото работя сам и няма как да снимам... затова съм направил само една снимка, в която се вижда как един от диагоналите завършва на нула. За измерване на диагоналите винаги взимам за база най-крайната част на съответната повърхност. Верен помощник ми е един стар немски дюлгерски метър. Удобството е, че може да се сгъва и подпира.




Следва окончателна проверка дали всичко изглежда както трябва:




Отново избърсвам всички петна лепило, които съм оставил по фолиото с парцалче, напоено с метанол и оставям модела да си "почива" на топло, докато втвърди смолата. Периодично проверявам да не са се случили измествания в процеса на втвърдяване.

[ajcinema]

По аналогичен на елероните начин, поставих и машинките на опашката.







Вижте как естествено огънатата част на спицата ми позволява да работя с различен ъгъл на тягата, спрямо машинката. Мога да увелича или намаля този ъгъл в огромни граници, без да има никакво напрежение между рогчето и тягата. В случая двете тяги са под различен ъгъл, спрямо тялото, защото използвам различни по здравина равнини на управляващите плоскости:






По начинът, който описах, с помощта на спица, конструкцията на тягите става много изчистена, проста и изключително здрава.



Стърчащите части са сведени до минимум:





Монтирах и опашното колелце. Имах дилема дали да вкопая тягата на колелцето във вертикалното кормило или да я оставя отвън. Предпочетох леко да огъна металната пластинка и се получи ето така:

[ajcinema]

Време е да монтирам окончателно двигателя. Преди това, обаче, той трябва да бъде измит. Двигателят е втора употреба и ще добия представа как е стопанисван едва след като го разглобя.

Съществува особен спор за това дали един нов двигател трябва да се измие или това не е необходимо. Моето мнение е, че детайлното измиване е от изключително значение за живота и пълноценната му служба.

Разглобих мотора на основните му възли (не е нужно пълно разглобяване) и поставих картера (с коляновия вал и разпределителния механизъм), главата и двойката в ултразвуковата ваничка.






5 минути са напълно достатъчни за 50 ватова ваничка.

Поетапно след това измих и останалите възли - карбуратор, повдигачи, капаци, ауспух. Не съм снимал подробно целия процес, защото това щеше да ме забави, а времето напоследък недостига.


Ето тук е мястото да обясня защо измиването на НОВ двигател е толкова важно:



Тези "коледни отблясъци" по салфетката са стружки. Те са били в мотора през цялото време, в което е работил. Ако бяха премахнати ПРЕДИ да се запали за първи път, нямаше да причинят ето това НАДИРАНЕ на цилиндъра:




Драскотините са много - 4 и дълбоки. Моторчето е съсипано още след първите няколко минути работа, защото не е било измито. Разбира се, може да работи още дълги часове, но за мен това вече не е един 100% мотор, а бракма. Затова, колкото и да ми е неприятно, ще трябва да закупя или нов мотор, или цилиндър и сегмент, за да ремонтирам този. По-евтиният вариант е втория... за съжаление и той не е достатъчно евтин, затова ще се наложи да посъбера малко парички, за да закупя новите части.

Преглъщам разочарованието и продължавам напред. Това са всички части и възли на двигателя след процедурата по измиване.




Течността, която ползвам за измиващ разтвор е метанол или диетилов етер. Разбира се, най-добре става с етер, но трябва да се прави на открито. Освен това е опасно за разтвори да се използват запалими течности. Правя това на собствен риск, но предупреждавам, че е ОПАСНО!

Ето и вече сглобения двигател:



При процеса на сглобяване, използвам масло, с което намазвам всички сглобки, преди тяхното събиране. Използвам същото масло, което ще е в горивото. В моя случай -рициново.
След сглобяването и стягането на всички винтове, следва регулировка на клапаните. Не съм снимал процеса, но той е много лесен. Използват се две луфтомерни пластинки - 0,04mm и 0,1мм.




Процедурата е лесна и важи за почти всички 4-тактови моделни двигатели. Луфтовете и на двата клапана се настройват така, че по-тънката пластинка да минава свободно, а по-дебелата да не може да се промуши.

Следващата стъпка е отново една моя хитринка, която използвам за 4-тактовите мотори. Повечето от тях имат технологичен отвор в задната част на цилиндъра, служещ за улесняване на разглобяването. Всъщност без този отвор е невъзможно да се разглоби бутало-мотовилковият възел. За съжаление този технологичен отвор доста често "просълзява" масло по време на работа. По тази причина двигателят се цапа и след време повърхността потъмнява. Тъй като съм "маниак" на тема чистота, не понасям подобни мизерии и се старая да уплътня всички места, откъдето е възможно да протече масло. Едно от тези места е точно този технологичен отвор, който запълвам с топлоустойчив силикон. Получава се тапичка, която лесно може да се свали при нужда:





Освен това, изработвам и уплатнение на главата на клапаните, но за тази гарнитура ще стане дума по-натам, когато пристигнат новите цилиндър и сегмент.

Все пак затварям двигателя (той може да работи и така), оставяйки го в готовност и се съсредоточавам в работата по модела. Монтирах колесника и окончателно мотостанока:




Време е за електрониката.
Свалих термошлауха от ВЕС-а, за да мога да запоя директно кабелите от ключето. Не искам да има междинни връзки между електро-компонентите и се старая да ги избягвам, доколкото е възможно. Увих ВЕС-а с нов термошлаух и го залепих за тялото, посредством двойнолепещо монтажно тиксо. Дървената повърхност на тялото предварително намазах с лепило "Прома", а ключето монтирах на отсрещната страна, като предварително прецизирах дължината на захранващия кабел между ВЕС-а и ключа така, че да легне в естествения улей, който се получава при едно от ребрата на тялото:








От тук насетне, основната ми цел е всички кабели да бъдат максимално убрани и скрити. Да няма преплитания, свободно стърчащи или люлеещи се кабели и връзки.


Ето и показанията на кантара, които обикновено нямам навика да гледам:



С всички останали компоненти (мотор, криле, батерия), моделът ще тежи около килограм.
Това тегло е в горната допустима граница, но имайки предвид, че ХобиКинг често използва невярна информация, аз няма да се съобразя с техните числа.

[ajcinema]

Що се касае за теглото, имах огромното желание да сглобя още една такава Катана, но електро, и да сравня теглата. По стечение на обстоятелствата имам точно същото електрооборудване, каквото се препоръчва от производителя - мотор, спийд, машинки, но уви, нямам възможност да закупя втората Катана. Идеята ми беше да покажа сглобяването паралелно на двата модела (ДВГ и електро) и първият им полет да бъде тандемен.
Причината е, че аз много повече обичам да сглобявам модели, отколкото да ги карам. Веднъж направен, настроен и литнал добре, модела ми става безинтересен и се насочвам към друг. По-интересно ми е да работя по модела и да решавам техническите проблеми, които възникват по време на работата. Това за мен е най-добрият начин за справяне със стреса.

Другата част от идеята ми беше да сравня полетните качества, теглото и времето във вуздуха на двата варианта, като с това да подпомогна и насърча по-младите моделисти в едно от двете така оспорвани направления (ел или двг).


Уви, тази идея ще остане един евентуален бъдещ проект.