KATANA .15

[ajcinema]

Ще си позволя да подканя останалите съфорумци да не се притесняват да ми задават въпроси или да ми отправят съвети!

Моля, коментирайте и критикувайте, ако прецените, че е нужно! Аз няма да се разсърдя, а напротив - темата ще стане по-интересна.

[nickarsow]

Георги,
Евала за търпението и справянето с куп проблеми по моторетката.
Кажи с думи прости, като за хора, които на времето са бачкали само с МК-та, Супер тигри и Ритми, аджеба защо предпочиташ 4 такта пред 2....тоест в какви приложения едните двигатели са за предпочитане пред другите.

Поздрави
Арсов

[ajcinema]

Работата е там, че веднъж минеш ли на 4-тактови, повече не ти се връща на 2-тактови. Всичко е различно. Основните преимущества за мен са следните:

1. Много добра реакция при подаване на газ.

2. Изключително добра реакция при ОТНЕМАНЕ на газта. При двутактовите има един момент на интерционност, в който и мотора, и модела продължават със същата скорост при отнемане на газта. При 4-тактовите мотори, оборотите мигновено падат, а витлото действа като спирачка и веднага пада и скоростта на модела. Това преимущество за мен е от голямо значение.

3. Настройката на 4-тактови мотори е по-лесна, поне за мен. Различните преходи (ниски-средни, средни-високи) са ясно изразени.

4. Въртящият момент!!! Ето тук нещата са много интересни. 4-тактовите мотори въртят витла с големи диаметри, а по-голямата стъпка също не ги затруднява. На този модел можех да сложа двутактов мотор, но 4 кубика мотор върти витло 220 милиметра... КРАЙНО недостатъчно. Просто стои смешно, да не говорим, че не е ефективно, предвид широката муцуна на модела.

5. Разходът - почти двойно по-малък от на двутактовите.

6. Животът (условно понятие) при добро стопанисване е доста по-дълъг. Най-вече на коляновия вал и биелата. Двутактовите обикновено там охлабват, заради лошото смазване.

7. Звукът - абе друга работа...

8. Размерите и теглото - 15 кубиков 4-тактов тежи по-малко от 9,5 двутактов!!! Малкият ауспух на 4-тактовите позволява лесен монтаж и хубава визия.


Общо взето това са предимствата за мен.

[ajcinema]

Като заговорих за витла:

Витлото, което ще използвам e 10х6 G-Sonic:




Специално на витлото ще отделя един тематичен пост. Точно тези витла (Graupner G-sonic) за мен са НАЙ-ДОБРИТЕ! Досега колкото пъти съм решил да експериментирам, с каквито и други марки и модели витла да съм пробвал (включително собствено производство, включително копия на тези), винаги резултатът е бил един и същ: По-добро витло от G-Sonic просто НЯМА.


Или... може и да има, но аз да не знам. ;)

[ajcinema]

На финалната права!

Сега всяка сглобка, която съм правил, се разглобява, проверява и сглобява наново.

Резервоарът също преминава тази проверка. Целта е да се убедя, че времето няма да повлияе на сглобките (макар и малко).

Сещам се, че не съм показал как изглежда резервоара отвътре. Принципно тръбичките трябва да опират в корпуса на резервоара, но ако са метални, съществува теоретическа възможност да го пробият от вибрациите. Затова аз ги оставям възможно по-къси и ги удължавам със силиконови тръбички. Краищата на силиконовите тръбички са срязани под ъгъл и леко процепени. По този начин те са безопасни за стените на резервоара. Тръбичката за тръбното налягане е извита право нагоре. Тръбичката за пълнене/изпразване на резервоара е поставена така, че да стои точно в средата и плътно в десния долен ъгъл. По този начин резервоарът може да се изпразни принудително, без да остава вътре и капка гориво. Изпразването на резервоара е много важно. В края на летателния ден вътре не бива да остава и капка гориво, защото то (горивото) е силно хигроскопично и поема влага, а маслото сепарира (пресича се, отделя се).





Следва окончателния монтаж на двигателя. Обърнете внимание на гайките. Те са самозаконтрящи с широка периферия. Така стягането става само от главата на болта и развиването е невъзможно. Освен това, сглобката е подсигурена с по една федер-шайба на главата на болта. Поставям мотора на мястото му и след затягане на болтовете, капвам по капка син Локтайт на всеки болт.





После разнасям локтайта по цялата периферия на резбата.




След това попивам с парцалче. Целта е да остане съвсем малко лепило точно в горния край на резбата. То е достатъчно да осигури болта против саморазвиване, но в същото време няма да е трудно да го отвия, ако се наложи. Същата процедура може да стане с обикновено секундно лепило, но развиването след това е трудно. Нужно е да се нагрее гайката.




Ето всичките 4 болта. Вижда се ясно и тръбичката, която по-рано поставих на двигателя:





Поставих и резервоара на мястото му. След два-три дни ще притегна отново "свинските опашки" и чак тогава ще отрежа крайчетата им. Причината е, че те се отпускат леко след известно време, а аз искам да бъдат стегнати:




Тук се вижда колко пестеливо съм предвидил тръбния път на захранващата шлауха. Общата дължина е под 2 сантиметра. Останалите тръбички ще бъдат разпределени така, че да не опират никъде по мотора:




Погрижил съм се всички изходящи метални тръбички на резервоара, както и от вътрешната им страна, да бъдат със заоблени крайчета (фаски). Облите крайчета предотвратяват случайното прокъсване на силиконовите тръби.




Отново тръбичката, която поставих на входа на карбуратора. Поставил съм я на такава височина, че да мога да пъхвам в нея парцалче, когато моделът се съхранява, а после лесно да го вадя. Така няма да влиза прах и боклуци в карбуратора:





Закачих тягата, която управлява карбуратора и я настроих окончателно:




След това грижливо увих моторчето в чист памучен парцал.






Следва окончателното поставяне на капотажа, батерията и приемника. Последното, което трябва да се направи е да прикрепя всички стърчащи и клатещи се кабели. Тази процедура ще опиша допълнително.

Тръбичките, които сега стърчат свободно, ще бъдат поставени на местата им след окончателния монтаж на капотажа. Две от тях ще стоят под модела - една за зареждане и една за отдушник на картера на двигателя. В капотажа ще има специални тампонирани отвори за тези тръбички. Те не бива да се виждат, но в същото време трябва да са функционални и удобни. Затова ще бъдат поставени от долната страна на модела и ще могат да се прибират плътно навътре по време на полет. Само отдушника ще е наобратно - при полети ще се издърпва навън, за да не пръска капки масло по модела. След приключване на полетите, ще се прибира обратно за по-добър външен вид.
Аз държа изключително много на външния вид. Старая се стърчащите детайли да са колкото се може по-малко. Когато моделите не летят, те красят стаите ми, а това време е доста повече от полетното. :)

[ajcinema]

Идва ред на окончателния монтаж на капотажа. Както казах в предишния пост, ще се постарая да няма стърчащи детайли. Времето, през което той стоеше настрана, ми даде възможност да помисля още по охлаждането - как да бъде възможно най-добро.

4-тактовите мотори с марка ASP (Magnum) "обичат" да им е по-топличко (ако мога да се изразя така). Прекомерното охлаждане не им се отразява добре. Причините ще обясня подробно в специална тема. В тази само ще кажа, че тези мотори никак не харесват да работят открити и да се обтичат всичките им детайли. Прекомерното охлаждане на цилиндъра води до недостатъчното му топлинно разширение, което от своя страна натоварва сегмента. И тъй като от години работя само с такива двигатели, съм стигнал до някои интересни изводи, а те са: повечко масло и по-топло време.

И така, първоначално бях изрязал капотажа така, както смятам за добре.




Но остана отворен въпроса "Откъде ще излилза входящия въздушен поток?". Мислех да направя два отвора в долната задна част на капотажа за целта, но днес, след процеса на "узряване" ми хрумна по-добра и красива идея:
Вместо два симетрични отвора, изрязох една ивица точно в долната най-крайна част. Така се получи нелош отвор, който не се вижда.






Забелязвате двете "рошави" дупки, нали?
"Технологията" на пробиването е с отвертка:





Умишлено оставих космите плат, без да ги премахвам. Те ще ми послужат, за да залепя по-добре тампоните на тези места.
А ето ги и тях - два тампона, през които ще преминават тръбичките:




Тези тампони могат да се намерят във всяко старо компютърно CD. Аз ги използвам почти и само за тази цел - да омекотяват връзката капотаж-тръбичка.
Хем красиво, хем пригледно, хем надеждно.



Залепвам ги с капка секундно лепило:




И готово - изглежда чудесно!





После се съсредоточих към витлото и конуса. От крепежния детайл на спинъра направих гайка. Принципно трябва да има две гайки една върху друга, но този двигател е малък и не е нужно. А и няма достатъчно място. Затова постъпих ето така:




Конусът пасна чудесно и сега остава само да наглася точно капотажа, така че визуално да не изглежда накриво, въпреки ъгъла на мотора:





Ето така изглежда муцунката след днешните манипулации:






Следва да поставя ауспуха и да пробия отворите, с които ще бъде закрепен капотажа. Оставям тези задачи за идните дни, защото вече е тъмно и не виждам добре, а не искам да изпортя външния вид.

А сега е време за винце и мезенце...

[ajcinema]

Наздраве !