KATANA .15

[ajcinema]

Валери, продължаваме, приятелю!

Този резервоар трябва да влезе на мястото си:




Очертавам точно колко трябва да се изстърже:




И хоп, готово! Резервоарът е плътно на мястото си:




Следва шкурене и напасване на моторамата, за да влезе двигателя:




Ето го и него, плътно обхванат от дървената моторама. За съжаление, моделът е проектиран с класически дървен станок, който не ми харесва особено, но реших да не преправям.




Дупча отворите за двигателя:




Получава се нелошо:




И се приготвям за следващата важна стъпка - "лакиране" на проблемните зони със смола.
Ето нужните материали: Смола и четка. На четката ще обърна специално внимание.




Тези четки купувам от близкото "левче". Интересното при тях е, че са със синтетично влакно, което не се огъва лесно и винаги остава право. С тази четка нанасянето на смолен филм е лесно и прецизно, поради твърдостта на влакната:



Опитвал съм много начини за лакиране със смола, повечето включващи разреждане на смолата. С тези четки става най-добре, без ненужни експерименти с разтворители. Слоят е тънък, гладък и икономичен.

[ajcinema]

Смолата е приготвена и добре разбъркана. За всеки случай приготвям два пъти повече, отколкото смятам, че ще използвам.

Започвам с местата, които имат нужда от подсилване по тялото. На този модел те не са много -само планката, предвидена да държи машинки или електроника и зоната около челното ребро. Нищо друго няма нужда от подлепяне.

Ето въпросната планка. Тя държи и задната част на центроплана и е натоварена с опън:




Челното ребро. Нанасям смола на всички плоски участъци и на всички сглобки:










Станокът - аналогично:











С това подлепянето приключи. Важна подробност - измиване на четката с напоена обилно с метанол кърпичка (салфетка). Тези четки могат да се използват многократно, въпреки ниската им цена. Не се повреждат или деформират, ако бъдат старателно измити. Не го правя за да икономисам, а за да не ми свършат в неподходящ момент. Така винаги имам поне 2-3.

[ajcinema]

С цел по-доброто проникване (импрегниране) на смолата в дървесината, нагрявам прясно лакираните детайли със силен сешоар или пистолет за горещ въздух. Така смолата се втечнява до воден вискозитет и прониква във всички пори:






Още една хитринка: за малки детайли може да се ползва микровълнова фурна, но за много кратко време - импулси от по 5 секунди. Така дървесината и смолата се нагряват интензивно, влагата излиза от дървото и веднага след това смолата се всмуква в порите. Методът е чудесен, но трябва да се внимава с времето - не бива да се допуска "завиране" на повърхността на смолата.




След това изпекох станока на 50 градуса в продължение на 45 минути.

[ajcinema]

Преди да продължа нататък, ще споделя нещо, което винаги ме е дразнило в работата на доста колеги, а именно - мърлявото отношение към двигателите. По време на работа по модела, двигателят се ползва за напасване и за мен (вероятно и за други) е от изключителна важност да го предпазя от прах, стърготини, стъклени влакна и стружки. Затова обикновено не мия нов двигател веднага, а чак след като приключа с модела. През това време увивам старателно всички места, през които е възможно да проникнат боклуци и се старая моторът да не напуска кутията, ако не е наложително.

Предпазвам двигателите по този начин с парцалчета:




Измивам старателно с метанол всички детайли, които са били лакирани със смола, защото тя (смолата) има навика да се "изпотява", отделяйки киселинни остатъци от втвърдителя и (или) парафини.





Понеже, както вече казах, не искам да променям дървената моторама, се наложи да изрежа две парченца за подложки на крепежа, за да не се вкопават гайките в мекия шперплат. Ето ги планките (Д16Т) и крепежа:




И готово - моторчето е монтирано на станока.







Ето и станокът (с двигателя), закрепен за тялото:

[ajcinema]

Следва напасването на капотажа. Отново припомням на аудиторията, че това става най-лесно в началото на сглобяването, когато тялото е без опашка и може спокойно да се подпира навсякъде, без опасност от счупване на стърчащи части.

Ето инстументите, с които работя:
Машинката за шлайфане (безбожно евтина, намират се навсякъде):




Малък диск за надлъжни разрези и две приспособления за шлайфане. По-малкото си е моя измишльотина. Представлява болт м3, с навита и залепена на него шкурка на текстилна основа. С него лесно се режат стъклоплатови детайли, близо до крайния желан размер.




Следващата снимка не е за слабонервни. Все отнякъде трябва да се почне...





Ето всеки инструмент в своето амплоа:

[ajcinema]

Минавам няколко пъти НАДЛЪЖНО цялата изрязана зона с шкурка. Така много лесно и бързо се заглаждат неравностите и малките налюпвания на гела (ако го има):




Изтривам с парцалче, напоено с метанол остатъците от перманентния маркер и ето финалния резултат:







Найс, а? :)





Напасвам капотажа така, че витлото и конуса да са визуално прави (много ме дразнят модели с "изместена" ос на двигателя, поради претупано напасване и оставям луфт не повече от милиметър между конуса и капотажа:

[amxcs]

Много добре се получава. Както винаги много прецизна работа. Също така е много добре описано плюс снимковия материял. С най-скоро време почвам и аз.