KATANA .15

[nickarsow]

Георги,
Евала за търпението и справянето с куп проблеми по моторетката.
Кажи с думи прости, като за хора, които на времето са бачкали само с МК-та, Супер тигри и Ритми, аджеба защо предпочиташ 4 такта пред 2....тоест в какви приложения едните двигатели са за предпочитане пред другите.

Поздрави
Арсов

[ajcinema]

Работата е там, че веднъж минеш ли на 4-тактови, повече не ти се връща на 2-тактови. Всичко е различно. Основните преимущества за мен са следните:

1. Много добра реакция при подаване на газ.

2. Изключително добра реакция при ОТНЕМАНЕ на газта. При двутактовите има един момент на интерционност, в който и мотора, и модела продължават със същата скорост при отнемане на газта. При 4-тактовите мотори, оборотите мигновено падат, а витлото действа като спирачка и веднага пада и скоростта на модела. Това преимущество за мен е от голямо значение.

3. Настройката на 4-тактови мотори е по-лесна, поне за мен. Различните преходи (ниски-средни, средни-високи) са ясно изразени.

4. Въртящият момент!!! Ето тук нещата са много интересни. 4-тактовите мотори въртят витла с големи диаметри, а по-голямата стъпка също не ги затруднява. На този модел можех да сложа двутактов мотор, но 4 кубика мотор върти витло 220 милиметра... КРАЙНО недостатъчно. Просто стои смешно, да не говорим, че не е ефективно, предвид широката муцуна на модела.

5. Разходът - почти двойно по-малък от на двутактовите.

6. Животът (условно понятие) при добро стопанисване е доста по-дълъг. Най-вече на коляновия вал и биелата. Двутактовите обикновено там охлабват, заради лошото смазване.

7. Звукът - абе друга работа...

8. Размерите и теглото - 15 кубиков 4-тактов тежи по-малко от 9,5 двутактов!!! Малкият ауспух на 4-тактовите позволява лесен монтаж и хубава визия.


Общо взето това са предимствата за мен.

[ajcinema]

Като заговорих за витла:

Витлото, което ще използвам e 10х6 G-Sonic:




Специално на витлото ще отделя един тематичен пост. Точно тези витла (Graupner G-sonic) за мен са НАЙ-ДОБРИТЕ! Досега колкото пъти съм решил да експериментирам, с каквито и други марки и модели витла да съм пробвал (включително собствено производство, включително копия на тези), винаги резултатът е бил един и същ: По-добро витло от G-Sonic просто НЯМА.


Или... може и да има, но аз да не знам. ;)

[ajcinema]

На финалната права!

Сега всяка сглобка, която съм правил, се разглобява, проверява и сглобява наново.

Резервоарът също преминава тази проверка. Целта е да се убедя, че времето няма да повлияе на сглобките (макар и малко).

Сещам се, че не съм показал как изглежда резервоара отвътре. Принципно тръбичките трябва да опират в корпуса на резервоара, но ако са метални, съществува теоретическа възможност да го пробият от вибрациите. Затова аз ги оставям възможно по-къси и ги удължавам със силиконови тръбички. Краищата на силиконовите тръбички са срязани под ъгъл и леко процепени. По този начин те са безопасни за стените на резервоара. Тръбичката за тръбното налягане е извита право нагоре. Тръбичката за пълнене/изпразване на резервоара е поставена така, че да стои точно в средата и плътно в десния долен ъгъл. По този начин резервоарът може да се изпразни принудително, без да остава вътре и капка гориво. Изпразването на резервоара е много важно. В края на летателния ден вътре не бива да остава и капка гориво, защото то (горивото) е силно хигроскопично и поема влага, а маслото сепарира (пресича се, отделя се).





Следва окончателния монтаж на двигателя. Обърнете внимание на гайките. Те са самозаконтрящи с широка периферия. Така стягането става само от главата на болта и развиването е невъзможно. Освен това, сглобката е подсигурена с по една федер-шайба на главата на болта. Поставям мотора на мястото му и след затягане на болтовете, капвам по капка син Локтайт на всеки болт.





После разнасям локтайта по цялата периферия на резбата.




След това попивам с парцалче. Целта е да остане съвсем малко лепило точно в горния край на резбата. То е достатъчно да осигури болта против саморазвиване, но в същото време няма да е трудно да го отвия, ако се наложи. Същата процедура може да стане с обикновено секундно лепило, но развиването след това е трудно. Нужно е да се нагрее гайката.




Ето всичките 4 болта. Вижда се ясно и тръбичката, която по-рано поставих на двигателя:





Поставих и резервоара на мястото му. След два-три дни ще притегна отново "свинските опашки" и чак тогава ще отрежа крайчетата им. Причината е, че те се отпускат леко след известно време, а аз искам да бъдат стегнати:




Тук се вижда колко пестеливо съм предвидил тръбния път на захранващата шлауха. Общата дължина е под 2 сантиметра. Останалите тръбички ще бъдат разпределени така, че да не опират никъде по мотора:




Погрижил съм се всички изходящи метални тръбички на резервоара, както и от вътрешната им страна, да бъдат със заоблени крайчета (фаски). Облите крайчета предотвратяват случайното прокъсване на силиконовите тръби.




Отново тръбичката, която поставих на входа на карбуратора. Поставил съм я на такава височина, че да мога да пъхвам в нея парцалче, когато моделът се съхранява, а после лесно да го вадя. Така няма да влиза прах и боклуци в карбуратора:





Закачих тягата, която управлява карбуратора и я настроих окончателно:




След това грижливо увих моторчето в чист памучен парцал.






Следва окончателното поставяне на капотажа, батерията и приемника. Последното, което трябва да се направи е да прикрепя всички стърчащи и клатещи се кабели. Тази процедура ще опиша допълнително.

Тръбичките, които сега стърчат свободно, ще бъдат поставени на местата им след окончателния монтаж на капотажа. Две от тях ще стоят под модела - една за зареждане и една за отдушник на картера на двигателя. В капотажа ще има специални тампонирани отвори за тези тръбички. Те не бива да се виждат, но в същото време трябва да са функционални и удобни. Затова ще бъдат поставени от долната страна на модела и ще могат да се прибират плътно навътре по време на полет. Само отдушника ще е наобратно - при полети ще се издърпва навън, за да не пръска капки масло по модела. След приключване на полетите, ще се прибира обратно за по-добър външен вид.
Аз държа изключително много на външния вид. Старая се стърчащите детайли да са колкото се може по-малко. Когато моделите не летят, те красят стаите ми, а това време е доста повече от полетното. :)

[ajcinema]

Идва ред на окончателния монтаж на капотажа. Както казах в предишния пост, ще се постарая да няма стърчащи детайли. Времето, през което той стоеше настрана, ми даде възможност да помисля още по охлаждането - как да бъде възможно най-добро.

4-тактовите мотори с марка ASP (Magnum) "обичат" да им е по-топличко (ако мога да се изразя така). Прекомерното охлаждане не им се отразява добре. Причините ще обясня подробно в специална тема. В тази само ще кажа, че тези мотори никак не харесват да работят открити и да се обтичат всичките им детайли. Прекомерното охлаждане на цилиндъра води до недостатъчното му топлинно разширение, което от своя страна натоварва сегмента. И тъй като от години работя само с такива двигатели, съм стигнал до някои интересни изводи, а те са: повечко масло и по-топло време.

И така, първоначално бях изрязал капотажа така, както смятам за добре.




Но остана отворен въпроса "Откъде ще излилза входящия въздушен поток?". Мислех да направя два отвора в долната задна част на капотажа за целта, но днес, след процеса на "узряване" ми хрумна по-добра и красива идея:
Вместо два симетрични отвора, изрязох една ивица точно в долната най-крайна част. Така се получи нелош отвор, който не се вижда.






Забелязвате двете "рошави" дупки, нали?
"Технологията" на пробиването е с отвертка:





Умишлено оставих космите плат, без да ги премахвам. Те ще ми послужат, за да залепя по-добре тампоните на тези места.
А ето ги и тях - два тампона, през които ще преминават тръбичките:




Тези тампони могат да се намерят във всяко старо компютърно CD. Аз ги използвам почти и само за тази цел - да омекотяват връзката капотаж-тръбичка.
Хем красиво, хем пригледно, хем надеждно.



Залепвам ги с капка секундно лепило:




И готово - изглежда чудесно!





После се съсредоточих към витлото и конуса. От крепежния детайл на спинъра направих гайка. Принципно трябва да има две гайки една върху друга, но този двигател е малък и не е нужно. А и няма достатъчно място. Затова постъпих ето така:




Конусът пасна чудесно и сега остава само да наглася точно капотажа, така че визуално да не изглежда накриво, въпреки ъгъла на мотора:





Ето така изглежда муцунката след днешните манипулации:






Следва да поставя ауспуха и да пробия отворите, с които ще бъде закрепен капотажа. Оставям тези задачи за идните дни, защото вече е тъмно и не виждам добре, а не искам да изпортя външния вид.

А сега е време за винце и мезенце...

[ajcinema]

Наздраве !

[владопкостов]

Е ,това наистина е един добър завършек.
Наздраве и от мен.

[ajcinema]

Едно от последните неща е батерията и по-точно нейното място. Винаги оставям за накрая избора на място за батерията, понеже тя е доста отговорен елемент. При ДВГ моделите трябва да се внимава за много неща:

1. Батерията да е с нужния капацитет.
2. Да е подходяща за консумацията, която имат машинките.
3. Да е лека и компактна.
4. Да е добре защитена.
5. Да участва активно в баланса на модела, ако се наложи
6. Като по-тежък компонент, да е възможно по-близо до ЦТ.


Точки 1, 2 и 3 при ДВГ моделите са проблемни, защото е по-трудно установяването на точните параметри. При електро моделите има предимство - ако нещата не са добре, веднага се усеща по преки белези (загряване на батерията, бързо изчерпване). При ДВГ нещата не са така. Батерията трябва да служи дълго и надеждно, а всеки отказ би имал катастрофални последици.
От друга страна точки 5 и 6 са взаимно изключващи се. Отново въпросът е за подбор на оптимален баланс между няколко различни фактора.

И така, след като първоначално избрах оптималния размер и вид акумулатор, е време да намеря точното му място. През цялото време на построяване на модела, се опитвам да разбера дали ЦТ ще е близо до идеалното място, но това няма как да стане прецизно, докато не се сглоби целия пъзел. Ако още в началото нещата видимо не са както трябва, полагам старание да се коригират по естествен начин.

Например: ако моторът беше с 30 грама по-лек, щях да монтирам машинките в средата на тялото, а не в края. Щях да използвам тънки и леки жила, а моторната машинка щеше да е досами двигателя. В моя случай нещата са на кантар и затова си позволих да изнеса машинките назад, където всъщност им е мястото. Все пак производителят е предвидил и тази възможност.


Предварително си бях начертал няколко възможности за местоположение на батерията при различни сценарии. Всъщност допреди два дни имах съмнения, че моделът ще е носотежък (ЦТ ще се окаже прекалено напред), затова мислех да сложа батерията под постамента за приемника. Но нещата се оказаха по-различни. Двигателят не е толкова тежък, колкото изглежда. Затова реших батерията да бъде близо до ЦТ. В случая ЦТ е много близо до носещата тръба.

Тук е ред да споделя поредния похват, който използвам. Вместо дунапрен, микропореста гума или EVA-foam, аз използвам разпенен полиетилен. Това е материал, който "открих" преди 6 години и от тогава работя с него. Предимствата му са няколко - изключително лек, устойчив във времето (има живот 80-100 години), неразтворим от повечето органични разтворители. Лепи се добре с повечето "гумени" лепила и се моделира много лесно.
От този материал изрязвам "кутийки", които са залепени в модела, а в тях плътно влизат приемника, батерията и друга електроника, ако е необходимо. След няколко минути дялкане с макетното ножче, се получи ето този прекрасен "слот" за батерията:




За повече удобство и сигурност, слотът е залепен с полихлоропреново лепило (Прома), заедно с парче велкро, което ще подсигурява акумулатора. Велкрото е вкопано в пенополиетилена и залепено надеждно. Теглото на цялото това нещо е 1,5 грама.


Нататък следва малко работа по "вътрешната украса" на модела. Мразя стърчащи и клатещи се кабели и части. Затова ще направя няколко "щипки", които ще държат неподвижни по-дългите кабели, като същевременно ще ми дават достъп, ако се наложи демонтаж.
За целта нагрявам термосвиваема шлауха с нужния размер, докато се свие равномерно:





А после изрязвам парче с нужните размери и го процепвам по цялата дължина много внимателно:




С помощта на спринцовка нанасям лепило на мястото, където ще лежи "кабелното каналче":





Притискам за няколко минути и ето резултата:






По същия начин оформям още едно каналче в задната част на отсека. През него ще мине кабелът на моторната машинка:




Цялата "картинка" ще видите в следващия пост. Дотогава лепилото ще е изсъхнало и ще мога да прекарам кабелите по местата им и да поставя батерията.

[ajcinema]

След като лепилото е изсъхнало е време за окончателния монтаж на батерията и електрониката. Ето как изглеждат нещата за момента:











Всичко е пригледно, здраво и надеждно. Батерията ще се зарежда в модела и ще остане вътре следващите няколко години (или докато не се случи някаква повреда или инцидент с нея), като за целта ще изработя удължител за балансерния куплунг.

Всички мои модели се съхраняват в състояние "готов за полет". Никога не си позволявам да взема батерия от един модел, за да я сложа на друг. Същото се отнася за цялото оборудване - машинки, мотор и т.н. По тази причина батерията и всичкото друго "обзавеждане" ще останат в модела до края на живота му. Надявам се той да продължи много години.

Следва монтаж на приемника по аналогичен на батерията начин и окончателно свързване на всички електро компоненти.


Паралелно с това, започвам да се мотивирам и "нахавявам" за следващия модел. "Заплюл" съм си няколко възможности, но всичко ще се определи от бюджета, който за съжаление е оскъден. Дотолкова оскъден, че е възможно следващият модел да е или още по-малък от този, или дори да е foam-plane... Бъдещето ще покаже. :) В крайна сметка целта е работата да не спира.

[Gogo55]

Супер готино и прегледно си описъл всичко по събирането на един модел, добре ще бъде ако накрая след полетите и снимките от тях се сложи цялата тема в един пдф и стане нещо като наръчник на младия моделист :)
Поздрави!