И така, първите полети вече са факт и бързам да споделя впечатленията си. Трекерът беше изпробван в полет на следните модели:

Самолет - електро класическа конструкция (балса)
Самолет - електро депрон
Самолет - ДВГ
Електропланер
Вертолет - електро клас 600
Вертолет - ДВГ клас 90

Независимо от вида на модела, разстоянието при което работи устройството е около 200-500 метра и силно се влияе от положението на модела и самия предавател на системата. При навита антена на предавателчето (снимките по-горе), нещата се уталожват и обхвата става сравнително постоянен - около 300 - 350 метра. Абсолютно непрекъсваем е в границите на 150-200 метра при добра видимост на антената.

От тук насетне следва извода, че устройството е неприложимо за планери и модели, които летят дълго време на по-голяма дистанция.




Следват положителните страни:

* Подходящо е за по-малки модели или такива, които често минават близо до пилота. Възстановяването на връзката е мигновено, затова може често да се прави "сверка на часовника", като просто се прелети по-наблизо.

* Малките размери на предавателя и приемника са изключително предимство. Предавателят е по-лек от всички външни телеметрии, които съм виждал и държал в ръцете си до момента

* Батерията на приемника издържа няколко часа и е напълно достатъчна за един цял полетен ден, че дори и уикенд

* Работната честота е добре подбрана - не пречи на радиоуправлението и има добра "пробивност"

* Устройството е добър индикатор за изчерпана батерия


Дотук с плюсовете, ред е на негативните впечатления.

* Приемникът е твърде неудобен за употреба. Няма къде да се сложи... не може да се държи в ръка, няма смисъл и да стои в джоба. Ако имаше вибрация, може би, но в сегашния си вид трябва да е лепнат или някъде на апаратурата, или на шапка (близо до ухото). Е, може и в джоб, но ако е на риза или тениска.

* Антената на предавателя е просто една жица. Можеше да бъде изнесена с коаксиален кабел или вградена в платката. Така, стърчаща, нейната ефективност е силно променящо се понятие. Поради тази причина трекерът работи с толкова "плаващ" обхват.

* Механичната здравина е под въпрос. Точно до куплунга за включване има няколко потенциометъра. Предполагам от тях се настройва прага на напрежението, но не съм сигурен. Тези потенциометърчета са точно там, където е най-удобното място за хващане на устройството при включване и изключване. Човек трябва да се замисли, преди да пипне.

* Границата на засичане е твърде широка. Тези 3,3 - 3,7 волта със светлинна индикация... просто не вършат работа. Дефакто всичко работи като един обикновен бъзер - писне ли - кацаш. :)

* При по-натоварена батерия или при по-широк диапазон на черпене на ток, устройството може да подведе пилота.



В заключение мога да кажа, че този трекер е добър помощник за модели с по-бавно изчерпване на батерията и не толкова енерго-натоварени.
Подходящи модели са малки спортни самолети, с ограничен обсег, паркфлаери, малки 3Д модели и хеликоптери, за предпочитане ДВГ.

ДВГ вертолета, на който беше използвано няма индикатор за разряд на батерията. Храни се с два полимерни пакета от по 1500 милиампера и... дефактно не се знае кога в какво състояние са. Устройството свърши идеална работа точно на този модел.