И едното, и другото имат своите плюсове и минуси. Всеки сам за себе си преценя кое качество му допада и кое не.

У електричките (независимо от размера им) аз харесвам:
1. Безотказната работа и реакция на двигателя
2. Възможността за лесното му и бързо регулиране.
3. Възможността да настроя електроустановката вкъщи.
4. По-големият набор възможности при избиране на двигателя.
5. Малка електричка мога да държа постоянно в колата, без да се притеснявам, че може отнякъде да капне капка масло.

Не харесвам:
1. Цената на батериите. Една качествена батерия струва далеч над 70$ и на практика животът й е една година. Т.е. всяка година аз трябва да подменям акумулаторите. При положение, че имам един модел това не е чак такъв разход, но ако имам над 50 (както е положението с ДВГ моделите), ще видя зор.
2. Нееднаквата мощност през целия полет. В началото на полета батерията отдава пълната си мощност и след това бавно започва да "угасва". При хубавите батерии този момент е почти незабележим, но все пак се усеща.
3. Невъзможността да се кара на пълна газ повече от 10 минути. Аз предпочитам полети от 15-25 минути. С електричка това е възможно в много малка част от случаите.
4. Времето за заряд и начинът на зареждане. Когато съм на летището, имам желание да направя поне 5-6 старта. Това означава да нося със себе си минимум 4-5 батерии и на място да заредя 2 или 3, без да се налага да чакам. Това са МНОГО средства за батерии, още повече че те не са вечни. Както вече казах оптимумът им е една година. Ако се замислите, ще стигнете до извода, че на практика няма моделист, който да отиде с толкова батерии и да направи 6-8 старта без да чака. Ако има - рядкост е.
5. Себестойността. Матеев сметна в някакви граници паричното измерение на един полет с електричка, но не включи в сметката броя батерии, с които се отива на летището. Аз не бих отишъл с по-малко от 3 и то по изключение. Стойността на тока също е от някакво, макар и минимално значение.
6. Пожароопасноатта на литиевите батерии мен лично ме притеснява.
7. Сумарното тегло на мотор+батерия+кабели+контролер+букси АБСОЛЮТНО ВИНАГИ е по-голямо от ДВГ с еквивалентна мощност.


Харесвам ДВГ, защото:
1. Съотношението маса/мощност е по-добро от електрическите мотори.
2. Стойността на ДВГ е по-ниска, отколкото на комплект мотор-контролер-батерия(и). МНОГО по-ниска. Говоря за средно ниво и при двете.
3. При всеки полет имам абсолютно еднаква мощност и поведение на мотора от начало до край.
4. Звукът е несравним. Особено този на 4-тактовите мотори или моторите с повече от един цилиндри.
5. Въртящият момент е нещо, което малцина познават в детайли и използват, а той за мен е от съществено значение.

Не харесвам ДВГ, защото:
1. Изискват сериозни грижи и отношение, особено 4-тактовите. Налага се да си водя дневник, в който записвам кой мотор кога за последно е работил и след колко време трябва отново да работи, за да поддържа маслото в него в нужната кондиция. на 2-тактов мотор мога да капна десетина капки минерално масло и така да го консервирам за години. После още при паленето това масло излиза. 4-тактовите не са така. Не мога да налея вътре нищо, освен ако не е същото масло като в горивото. И понеже синтетиката няма никакви корозивно-защитни свойства, използвам рицин. За мен той е най-доброто решение, но ме принуждава да пиша в дневника...
2. За да не цапат (кроткият ужас, в който изпадат повечето привърженици на електричеството), се налага прилежно да уплътня всички места, от където е възможно да прокапе или изпръска масло. Старателно извеждам ауспусните завършеци на такива места, че да не цапат модела. Това ми отнема доста работа, която ако не свърша както трябва, след полети ще имам мазен и мръсен модел. За щастие я върша много внимателно тая работа и по моделите ми НЯМА масло. Но си е работа...
3. Гориво, стартер, ток за стартер, ток за свещта... Все неща, които нося допълнително. В моя случай не е кой знае какво, защото съм се постарал всичко това да е в удобни за транспортиране форми и размери. Например токът за свещи и стартер ми осигурява един уред, който се зарежда автоматично. Но все пак се е наложило да размърдам мозъка. Иначе акумулатор, втори акумулатор, запалка, туба, щипки... Картинка, която при повечето моделисти е реалност.
4. Настройката на ДВГ (прецизната настройка, а не просто моторчето да пърпори някакси) отнема дни, понякога месеци. Иска усет, слух, знания и умения. Понякога става лесно, но друг път си е жива мъка. Карбуратори, свещи, тръби, горивни камери... не е за всеки!


Сумарно всички тези плюсове и минуси за мен означават следното:

Ако желанието ми е да се позабавлявам за час-два и мястото е кът - грабвам малка електричка с 2 батерии и друго не ми е необходимо. Но ако искам да прекарам цял ден на летището и през това време да КАРАМ, а не да чакам, взимам модел с ДВГ и туба гориво.
При всички положения, имайки и от едното, и от другото, заявявам най-отговорно: Разходът при ДВГ в средства е много по-малък откъм цена на полет, но много по-голям, ако всичко тряба да се изпипа както трябва.
С други думи: Електродвигателче 1киловат струва вече 40-60лева. ДВГ 2 такта струва около 2 пъти повече. ДВГ 4 такта същата мощност, струва 4 пъти повече. Допълнителното оборудване към ДВГ се купува веднъж, но струва някакви средства, а и периодично се обновява. В този смисъл ДВГ е по-скъп. Но разходите при полет са тъкмо наопаки. С 4-тактов Магнум 8,5 кубика изгарям литър гориво за час. Литър гориво за този двигател ми струва 4-5 лева. Двутактова Ямада 15 кубика смуче литър за 20 минути. Това прави 12-15 лева/час. Ако се намери еквивалентен елдвигател за тази Ямада, то той ще трябва да е минимум 3 киловата. За да го захраня ще ми е нужна 6 клеткова батерия 8 - 10 амперчаса. Тя струва около 300 - 400 долара. 4 такива батерии правят 1200 зелени... Ще ползвам тези батерии спокойно 1 година, като бавно и неминуемо те се скапват. Ако направя/купя гориво за 1200 долара, просто няма да се прибирам от летището. :)

Така стоят за мен нещата. Най-добре е човек да има и от едното, и от другото (стига да има възможност както да ги придобие, така и условия да ги използва), защото някакси взаимно се допълват.


P.s.
При електрото мотора не се включва, защото ако е бръшлес, той е практически вечен.
Магнитите никак не са вечни. Лагерите също. Магнитите, също така, са чувствителни към температура. Всичко е много относително. Видял съм бръшлеси с отлепени магнити, със счупени оси и т.н. Също така съм видял ДВГ с пробити бутала, покривени валове, изкъртени картери... Моделист съм от 28 години и никога не съм успял да износя или счупя нито ДВГ, нито електромотор. Имам двигатели, през които са минали над 100 литра гориво и те все още работят. Имам електричка на 20 години, която все още лети. Всичко е до човека и до отношението му към техниката.