Съхранение на Липо

[Mateev]

Какво можем да премерим
1. Напрежения и токове на цялата батерия и/или на отделните клетки, на празен ход и/или под изкуствено генериран товар
2. Температура на околния въздух и/или на батерията

От каква информация се нуждае моделиста
1. Какъв максимален ток може да се тегли от дадена батерия
2. Колко е времето на полета на даден модел с дадена батерия

Следователно задачата на дискусията по-нататък е измисляне на нов подходящ критерий, който максимално да доближи желанията на моделистите с възможностите за измерване.

Определено могат да бъдат измислени много критерии, всеки от които ще си има своите плюсове и минуси. И за всеки един от критериите може да бъде направен уред за измерване. А кой точно ще се наложи зависи от бъдещето и от пазара.

Аз искам заедно с вас да измислим първия и след това съм склонен да финансирам разработката на уреда и изработката на нулевата серия.

[Иво горанов]

Приятелю Матеев, Благодаря за разбирането!
Нали се досещаш че не мога да дам отговора Явно.
Мога ти помогна да го намериш.

Вероятно съм част от проблемът Ти не решението му.

Аз отговора го имам и устройствата ги имам. След всяко състезание проверявам батериите си клетка по клетка и съответно преценявам как и къде да ги съхранявам.
Само, че при мен е ясно коя клетка как, кога и със какво е направена и водя историята и в база данни (вече надвишаваща 37 мегабайта)

Това което е по-важно за мен е безопастността.

При качествените клетки те издържат на 300 градуса нагрев без да се самозапалят. Това е през първите няколко цикли.
След което тази температура рязко пада в зависимост от експлоатацията им.
Идва момента в която тя постепенно достига до 72 градуса и почти не се променя повече във времето. За мен това е момента клетката в който клетката трябва се изхвърли.
Тази температура пада във времето дори клетката да стояла на рафта.

Със това което замисляш температурата на безопастно използване може ли да се
определи?

Много се надявам да не ми се сърдиш, че съм откровен и понякога арогантен.

[Иво горанов]

Определено могат да бъдат измислени много критерии, всеки от които ще си има своите плюсове и минуси. И за всеки един от критериите може да бъде направен уред за измерване. А кой точно ще се наложи зависи от бъдещето и от пазара.

Аз искам заедно с вас да измислим първия и след това съм склонен да финансирам разработката на уреда и изработката на нулевата серия.

Аз бях същия оптимист и също толкова изпълнен с ентусиазъм преди 4 години


Вече не смятам да се правя на Прометей.

Съзнателно отбягнах проблеъмът със тестерите които ползваме за много кратко и има много голяма полза от тях.
Останалото време трупат прах и биха били от полза за някой друг колега.
Защо всички да се набалбучваме да си ги правим?


Моделистите имат нужда от евтини контролери – тез дето се заеха ква я свършиха?
Ами тестер ?
Моделистите имат нужда от евтини мотори – някой хвана ли се да отиграе схема за разработка (едно KDE 600 за хели може да се направи за 50 долара иначе струва 200) ? А тестера за мотори?
Моделистите занимаващи се с лодки имат нужда от разработване на перки – До къде стигнаха Величията !??? А тестера за перки колко нерви и средства спасява, ама кой да го направи, че да го ползват всички аааааааааа????
(правя минимум 90 перки на година, имам над 1000 и след всяка се убеждавам колко по-малко разбирам от това)
Моделистите занимаващи се с лодки имат нужда от разработване на Корпуси ....................

„Където сме яли и пили не сме се посрамили, където сме работили не са ни поканили!”

[Bovyanski]

Ето това е уреда и е измислен много отдавна.
http://www.maksimalbg.com/?81&02&965


Аз лично ползвам подобна самоделка но със стрелкова система.
Не знам защо но не обичам уреди със гУлеми дисплей показващи куп ненужна информация.

[Иво горанов]

Анатоли Много съм благодарен за линка !
имам проблеми с тестването на батериите. Дано да работи устройството при малки напрежения.
И аз досега исползвах примативни реотаниза товар над 200 ампера

За нуждите на Матеев не става но за мойте е супер.

[Mateev]

Точно за подобен уред си мислех и аз, само че доста по-интелигентен. Нещо подобно:

1. Батерията се натоварва с ток постепенно, започвайки от няколко милиампера и стигайки до над 100А
2. Непрекъснато се мери пада на напрежение и интелигентен алгоритъм съобразява с каква стъпка ще се променя нарастването на тока. При спадане на напрежението на една клетка до 2.5V меренето се прекратява.
3. Цялото измерване се извършва за няколко милисекунди, така че няма нужда от свръхмощни резистори в синтезирания от нас ЦАП (Цифрово-Аналогов Преобразувател) или дори по-точно това ще е Мощен Цифрово Управляем Стабилизиран Консуматор на Ток.
4. Търси се възможно най-максималния ток, при който се достига долната граница на разрешения диапазон на напрежение за дадената технология батерии или акумулатори. Този ток би могъл да бъде нашият критерий. Такъв ток наистина може да се дърпа от батерията, но не повече от 1-2 секунди. Например като пусков ток на мощен мотор. Реалният работен ток трябва да е около 3-5 пъти по-малък, за да има шанс безопасно да се усвои 70-80% от капацитета на батерията.
5. Освен този ток, за ужас на Бовянски, на дисплея могат да се покажат и други параметри, изчислени от този максимален ток. Например - вътрешно съпротивление, препоръчван работен ток, работна мощност, максимална мощност и т.н.
6. А ако се направи и възможност за въвеждане на капацитета от етикетката, уреда ще може да каже и колко минути ще е полета с ток например 20% от максималния.
7. С бутонче може да се избира и вида на технологията на батерията, така че уредчето ще обхване ВСИЧКИ ВИДОВЕ АКУМУЛАТОРИ.
8. Биха могли да се измерват дори и обикновенни неакумулаторни батерии.

Ами това е идеята. Тя се базира на следното предположение, което трябва да бъде проверено, а именно: Възможно е измерването да се направи с огромна скорост, за да не прегреят мощните транзистори и товарните резистори. Следователно те могат да са миниатютни маломощни и от тука и целият уред да е с размери колкото дисплейчето (една платка под дисплейчето със същите размери).

[Mateev]

Има и още нещо - за всички е ясно, че има 2 ограничителя на максималния работнен ток на една батерия:

1. Вътрешното съпротивление, което с остаряване на батерията нараства, и което създава паразитен пад на напрежение, който пречи на консуматорите да дърпат големи токове.

2. Прегряването на батерията, което може да е толкова голямо, щото да разруши вътрешната физикохимия на клетките.

Нашият уред измерва САМО ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НАРАСТВАНЕТО НА ВЪТРЕШНОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ. За евентуалното нагряване нищо не може да се каже. Предполага се обаче, че батерията деградира постепенно и моделиста е наясно как тя при всеки следващ полет се връща все по-топла и по-топла. И когато започне да пари неудържимо (60 градуса), приемаме че вече е неподходяща за този модел. Тя обаче може да е годна за някаква друга употреба - например да захранва приемника или апаратурата. Следователно няма нужда от уред, за да се разбере кога батерията вече е негодна за последващи полети.

[Mateev]

Та търся човек, който срещу заплащане да е готов да направи разработката на хардуера и софтуера на един такъв уред за измерване на максималния ток на една батерия.

След приключване на разработката тя става собственост на инвеститора (фирмата, която е поела разходите) и този инвеститор има изключителното право да произвежда и продава това устройство.

Замислил съм и други подобни устройства, така че с когото се договоря, направо ще го назнача на заплата за поне една година време. Моля кандидатите да ми изпратят CV на ЛС.

[Penev]

.................................................. ...
3. Цялото измерване се извършва за няколко милисекунди, така че няма нужда от свръхмощни резистори в синтезирания от нас ЦАП (Цифрово-Аналогов Преобразувател) или дори по-точно това ще е Мощен Цифрово Управляем Стабилизиран Консуматор на Ток.
.................................................. ...

Всичко много добре и идеята е прекрасна. Има само един малък проблем. При натоварване на батерията за кратко (няколко мили секунди), тя няма да успее да промени температурата си съществено. Това недвусмислено ще рече, че измерването ще е доста далеч от реалното.

[Mateev]

По-скоро не знам дали йоните ще си размърдат задниците толкова бързо. Просто трябва да се провери. Ако трябва ще забавим измерването и ще търсим разумен компромис между бързина на измерване и прегряване на платката. И не очаквай кой-знае колко голяма точност. Все пак това не е лабораторен уред. Ще сме доволни ако не бърка 30А с 40А. Все ми се иска да вярвам, че ще е по-точен, но дайте първо да направим експериментите.

А за температури не ми говори. Още в самото начало се уговорихме, че този параметър въобще не ме интересува. Да сме доволни, че все пак началната температура ще е коректна и измерването ще е привързано към нея. Тоест една и съща батерия ще дава различни резултати зимата и лятото в зависимост от околната температура. Но то така и трябва да бъде.