Темата ми е много интересна и ще я следя с интерес което препоръчвам и на всички колеги моделисти, определено има какво да се научи!!Ккво ли се случва с делител на напрежение през който тече стабилен ток и с пада на напрежение върху двата резистора? А потенциометъра в обратната връзка на операциния усилвател просто регулира коефицента на усилване!С мостовете работата е по сложна ама са стабилни само когато са балансирани!!
Последна редакция от ПАЦО; 02.10.2010 на 11:54.
Тъй като в другия форум ме критикуваха, че нямам методология на измерване, тука ще напиша малко и за методологията. За съжаление не мога да осигуря перфектни лабораторни условия, но ще се постаряа да внасям колкото се може по-малка грешка в измерванията и резултатите да са колкото се може по-достоверни.
ИЗМЕРВАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРНАТА НЕСТАБИЛНОСТ
Явно този параметър е най-важния и на него трябва да се отдели най-голямо внимание. За целта ще бъдат направени две терморегулирани камери (днес ще се занимавам с това). За нискотемпературна камера ще използвам готова хладилна чанта с елемент на Пелтие, като допълнително ще сложа терморегулатор за поддържане на константна температура. Така се надявам да постигна температура от порядъка на 0° (ще видя колко може чантата) и точност на поддържане от +/- 0.5°. Високотемпературната камера ще я направя от фибран, като за нагревател ще използвам мощни резистори. Там ще поддържам температура от 25 или 50° с точност +/- 0.5°.
Измерването ще става в следната последователност:
1. Вземат се всички опитни образци (сервомашинки) и се поставят в термокамерата, настроена на температура 25°. Престояват 1 час с цел темпериране на вътрешността на машинките.
2. Вадят се едно по едно от камерата и им се подава еталонен сигнал от 1500 микросекунди, за да се центрират.
3. Поставят се на стенда и им се залепя стрелка така, щото да сочи към делението 90° от градуираната скала
4. Подават се еталонни сигнали от 1000 и 2000 микросекунди и резултатите с обхвата на движение се записват в екселска таблица. След това се подава еталонен сигнал от 1500 микросекунди и след това се изключва захранването. Целта е сервото да остане в центрирано състояние, докато извършваме бъдещите нагрявания или охлаждания. Въобще опората за бъдещите измервания ще е центрирано серво при температура 25°. Всички други отклонения при други температури ще се мерят спрямо тази позиция.
5. Точки 3 и 4 се повтарят за всяка една сервомашинка, като процедурата вадене-поставяне-мерене-центриране се извършва много бързо, с цел не се охлади машинката.
6. Всички сервомашинки се поставят в нискотемпературната камера, настроена на 0°. Престояват 1 час.
7. Едно по едно се вадят и се поставят на стенда с градуираната скала.
8. Залепя се стрелка от карбон така, щото да сочи на 90° от скалата
9. Сервото се захранва и отново му се подават еталонни сигнали от 1000, 1500 и 2000 микросекунди.
10. Отчитат се показанията и резултата се записва в екселска таблица
11. Всички сервомашинки се поставят във високотемпературната камера и се загряват до 25°.
12. Вадят се и се центрират с 1500 микросекунди.
13. Връщат се в камерата и се нагряват до 50°
14. Вадят се едно по едно, лепи се стрелка и отново се измерва позицията им при сигнали 1000, 1500 и 2000 микросекунди.
Извинявам се, че толкова подробно го обяснявам, но този постинг е написан за критикарите, които трябва да бъдат успокоени, че всичко е направено както трябва. Основната опора при меренето ще е центъра на сервото при температура 25°. Спрямо тази позиция ще се мери центъра и крайния обхват при две други температури, по-високи и по-ниски с 25°. Резултатите ще се систематизират в таблица и след това ще се изчисли коефициента на температурна нестабилност за всяко едно серво. Този параметър не се публикува от производителите и ще бъде интересно да научим каква е стойността му за различните сервомашинки.
На този етап предвиждам да премеря само машинки, които са със стандартни размери за хеликоптер 450. Просто дупката в градуираната скала е с такива размери. В бъдеще ще направя по-голяма дупка и някакви преходници, за да може да меря и машинки с други размери (или ще направя още няколко градуирани скали с други дупки).
Росимир Матеев
МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА СКОРОСТТА
След като вече знаем обхвата на движение на всяко едно серво от горните тестове, изчисляваме колко микросекунди са достатъчни, за да се получи движение от 60 градуса. Настройваме тези микросекунди и просто измерваме скоростта, използвайки този уред:
http://www.hobbyking.com/hobbyking/s...dProduct=10572
Тъй като от опита до момента вече знаем, че няколко последователни измервания на скоростта дават различни резултати, ще се наложи да правим по 10-20 поредни измервания и после да изчислим минималната, средната и максималната скорост, както и средноквадратичното отклонение и разни други функции от статистиката. За това обаче ще се погрижи Excel-а.
МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА МЪРТВАТА ЗОНА
Поставя се стрелка на сервото и при стайна температура се подават 1500 микросекунди сигнал. После на ръка се подават допълнително по 1 микросекунда до момента, до който стрелката трепне и се премести.
ВЛИЯНИЕ НА ЗАХРАНВАЩОТО НАПРЕЖЕНИЕ ВЪРХУ ПАРАМЕТРИТЕ
Тази методология все още не е уточнена. Очаквам идеи и предложения. Проблема е в това, че трябва да се променя не само захранващото напрежение, но и амплитудата на сигнала към сервомашинките, защото тя ще влияе на позиционирането на аналоговите машинки. За съжаление обаче уреда ми за подаване на еталонни сигнали има вграден стабилизатор на 5V и аз не мога да контролирам амплитудата на сигнала (импулсите). Иначе лесно мога да захраня апаратурата с ТЕС със цифрова скала и да подам каквото си искам напрежение, но няма как да подавам импулси със същото напрежение. Тука трябва нещо да се измисли. Засега идеята е да използвам някакъв повторител на сигнала, на който да мога да променям захранващото напрежение. Може би един V-Tail mixer с еднакъв сигнал на двата входа. Но трябва да се пробва и освен това да се провери дали миксера не внася някаква грешка. Ако имате по-добри идеи, кажете.
Росимир Матеев
Също така докато трае подготовката за тестовете и направата на стендовете, можете да ми помогнете с временно даване на заем на сервота за експериментите, които после ще ви върна. Аз имам някакъв комплект, но той е силно ограничен и някои от масовите модели могат да останат неизследвани.
Росимир Матеев
САМО НЕ V-TAIL СЕДНАКЪВ СИГНАЛ НА ДВАТА ВХОДА!!!
Така е. 1500 микросекунди на единия вход и сигнал на другия. Но и така не ми харесва, защото възникват други проблеми. Ще потърся друго решение. Може би един CMOS повторител или директно ще бръкна в червата на тестера.
Росимир Матеев
Закачай паралелно!!! Носи обикновенно 4-5 входа
По скоро два различни канала и колкото по отдалечени толкова по добреOriginally Posted by Mateev
За отоплението на камерата може да ползваш обикновенна 100W крушка.
Станислав Стоев
088 59 60 61 7
Ако нищо не стане поне ще можеш да мътиш яица в установката и да ги обръщаш със сервата!! Шегичка
В момента 6 потребители разглеждат тази тема. (0 регистрирани и 6 гости)
Виж профила
Виж мненията
Лично съобщение
Цитат
Посети WEB сайта