задвижване на лодка

[Иво горанов]

Спeц, интересна ми е твоята версия . Защо според теб на бати Кръстю минито върви най-добре.
Пак се изплъзваш с отговора?

И все пак има ли някъде от къде да се прочете или нещо, за какво да се хвана като подбирам перка така, че да ми стига тока и да не убивам батериите?

Минито на Бате Кръсту за мен върви най добре, защото стои на водата, има ускорение. има и скорост. Но най –важното според мен обаче е, че то се движи с Минимална излишна енергия. Ние му зареждаме батериите и не сме пълнили никога повече от 70% до заредено състояние. Той кара по 3 години с едни и не е убил нито една.
За да не се измъквам или прикривам зад абстракции ще изясня къде се губи излишната енергия при задвижването и коя е ИЗЛИШНАТА ЕНЕРГИЯ.
Най-грубо с подръчни средства



На фиг 1 е представена зависимоста на мощността на мотора от честотата на въртене на винта . (За различни корпуси мотори перки кривите са резличават)
Това е една от възможните ВИНТОВИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
На нея, освен нулата, имаме две характерни точки - точката при която моделът излиза на глисаж и точката на максималните обороти. (Допускам че в тази точка моделът е все още на водата тоест за „закланите кокшки” не се отнася)
Тази крива преставлява множество от точки, в които имаме установен режим на движение( праволинейно и постоянна скорост)
При движение обаче при неустановен режим имаме ускорение, което от своя страна изисква допълнително енергия. За да илюстрирам това съм взел произволен участък от винтовата линия между характерните точки и съм го пренесъл във фиг 2.
В момент от време 1 моделът се движи с постоянна скорост и има съответно обороти n1 и мощност Ne1 .
При ускоряването работната точка не следва нормалната винтова крива, а тръгва стръмно на горе до пиковата стойност на мощността Ne max и след това също толкова стръмно слиза надолу, при което изминава път, доста по дълъг достигаики до точка 2.
Зашрихованата площ е излишната мощност, която е значително по голяма от тази при постоянна скорост. Умножена по времето за което се ускорява от скоростта в т 1 до скоростта, съответстваща на оборотите в точка 2. се получава ИЗЛИШНАТА ЕНЕРГИЯ.
Ако точката на пиковата мощност е над ограничителната по момент, то картинката би изглеждала още по сложна. (Не ползвам мотори конфекция за да ме интерисува)
Съкращаването на пътя между двете точки и намаляването на тази площ е едното направление (кордината) на оптимизация на комплекса двигател – винт –корпус.
Втората кордината е оптимизиране на винтовата характеристика с подбиране на обороти –винт за съответният корпус.

Математичният модел, реализиращ оптимизацията е точен за F1E, моно и хидро а от 2011 е адаптиран и за експерт. За ползването му ми трябва даталогер със GPS или DGPS. Записи през 0.01секунда са напълно достатъчни.

Нямам рутината на бате Кръстю, бате Петко или бате Алто за това опитвам с технически измервания и математика

[Georgi Georgiev]

За първи път някой пише такива неща. Надявам се това да е само началото.

[mmfsr]

Много се зарадвах и изненадах най сетне да видя качена някъде винтова характеристика и съответните обяснения.Спомнннннннннння ми заучебниците 0т института за Теория на ДВГ. ПОздравления.Теоретично винтовата харакреристика е кубична парабола( поне така си спомням) Интересно е Иво да покажеш нещо подобно и за ДВГ- кривата на мощноста на ДВГ ми е интересна и най-вече при резо мотор На времето в Моделистика се опитах да качвам подобни неща ,но интерес нямаше, по скоро присмех.С радост ще следя темата ,дори ще си позволя да опонирам. Още веднъж успех Иво.

[Иво горанов]

Винтовата характеристика е близка до кубична парабола при водоизместващ тип плавателни съдове със уговорката, че при различни скорости не се изменя площа на намокрената повърхност. И при още допускане коефициент на насрещен поток равен на единица и при линейна зависимост на обороти и скорост. Тоест при доста условности.

При нашите играчки имаме два режима.
Първият е от покой до достигане скоростта на глисаж. В този участък пак не е кубична - с повишаване на скоростта моделът променя диферента си, тоест площа на намокрената повърхност
Честно казdно от позицията на математиката няма кой знае кво значение дали е кубична или квадратна.
За следващият участък точките могат се опишат от полином от n -та степен стига броя на данните да е n+1. На практика в моя модел се преиграва всички и възможни регресии. Тряба ми точното екстраполирано значиние на Ne при n=0

Винтовата характеристика на FSRV не се различава качествено от тази на еко. (това е характеристика по която винта консумира мощност) тоест фиг 1 е валидна
Но Фиг 2 не е валидна.
Както казват музикантите "Не ми е в ръцете" материята за ДВГ. Там как графечески се представя динамката не знам, мога само да предполагам

Със сигурност корпус -перка при FRSV се разработва с електро конверсии. И после се съчетават винтовите и характеристики на оптималният за корпуса винт със скоростните характеристики свалени на ДВГ от стенд. Лошото е, че конверсиите са адски скъпи, а у БГ няма как да се съберете и заедно да си направите това. Всеки се ослушва и чака наготово. А е невероятно тъпо всеки да инвестира по 2-2.5 бона да си адаптира корпус -перка

При електото всичко е просто и ясно.

[Иво горанов]

За първи път някой пише такива неща. Надявам се това да е само началото.

По принцип от там се почва. Но не е отговора на втория ти въпрос.

И все пак има ли някъде от къде да се прочете или нещо, за какво да се хвана като подбирам перка така, че да ми стига тока и да не убивам батериите?

Няма кой да гарантира но поне може да се
прогнозира момента и упора за една перка или до анализ на влияние на фактори върху тях. Конкретно за Мини –Еко преди да се вземе решение за производство на перки се преминава през
анализ на картинката.


По абцисата е коефицинта на момента Kq , малко фризиран, за да могат в една графика да се плотнат по Тайлор всички криви. (графичното представяне позволява освен огнагледяване и проверка да не сме объркали някоя формула)
По ординатата имаме стъпковото отношение P/D.
Семейството еквидистантни криви почващи от ординатата са лините на постоянно напредващо отношение J (J=V/nD)
На същата графика са плотнати и кривите на постоянно КПД
Тази с най горе и „вътре” оцветена с светло синьо е логично с най високото КПД а червената в периферията, съответно с най –ниското.
Самостоятелната линия оцветена в лилаво е линията на оптималното решение.
Имаме Kq, следователно намираме ВЪРТЯЩИЯТ МОМЕНТ
O= ρ.n ^2⋅D^5. Kq
Съответно мощността е момент по обороти. КПД на моторът се получава от обратният баланс на мотора(друга тема) и от там получаваме пълната мощност, умножена по време е енергия. Отдаваемият капацитет умножен по напрежението е същата енергия.

[Иво горанов]

Успях да се оправя с фотоапарата.
Ето я снимката на пеката за Мини Еко
Ресаййзнат Хембел от 31.2 на 27.7