Радвам се че има и други истории с щастлив край. Моята за съжаление се оказа много плачевна - с 2 зрелищни краша на 2 чисто нови хеликоптера, като единия така яко го изтрясках в бетона, че направо го помлях. После симулатор, после пак краш (вече по-лек), пак симулатор, пак краш. Та ми се наложи да мина през различни видове коаксиални, през стабилизиращи системи и т.н. И до ден днешен като вдигам хеликоптер във въздуха, в началото ме облива студена пот.

Явно има различни пътища за постигане на крайната цел и всеки един начинаещ трябва да си извърви собствения си път. И най-важното - да не се отчайва, ако нещо не се получи от раз, а да си каже - "Натрупах допълнителен опит. Следващия път няма да допускам същата грешка".

И да не се отчайва, когато загуби няколко нощи в ремонтиране, а да възприема ремонтите и настройките като част от удоволствието.