Аз имам един спийд от един самолет, който още при първия полет при кацането беше толкова горещ, щото термофолиото се беше стопило и оребреното радиаторче беше изпаднало. Направих глупостта да го пипна и така ме изгори, че ми ми излезе пришка. Сигурно на повърхността температурата беше над 150 градуса, а вътре кристалите един бог знае до колко се бяха нагрели.

Спийда не беше изгорял. След изстиване пак си управляваше мотора. Със сигурност обаче знам, че транзисторите са вече толкова много деградирали, щото повече на този спийд не може да му се вярва.

Иначе както казва Пацо големи прегрявания при спийд контролерите са допустими, стига обаче да са за много кратко време. Един транзистор сигурно няма да изгори и при 300 или при 400 градуса. Но дифузията в PN преходите при тази температура е толкова интензивна, щото тяхната дебелина се намалява буквално за часове или дори и за минути. Затова по всички дебели книги по електроника си пише, че за силициевите транзистори и интегрални схеми максималната допустима температура на кристала е 130-140 градуса.

Едно време имаше едни български касетофони Октава и Огоста. Мотора при тях се управляваше от един транзистор 6551. Стабилизатора на оборотите беше аналогов и транзистора грееше жестоко. Толкова много грееше, че лаковата му изолация беше пожълтяла. Ако го пипнеш - оставаше ти кожата на него. И въпреки това не съм чувал за изгорял транзистор на стабилизатора на Октава или Огоста. Това е единствения пример, който се сещам за жестоко парещ компонент във фабрична апаратура и въпреки това работещ надеждно.