Една HDR снимка се отличава по това, че в нея няма светли и тъмни участъци. Ако нещо е било много светло, компютъра го затъмнява, за да се видят детайлите. Ако е било много тъмно - прави обратното - изсветлява го пак с цел виждане на максимум детайли. В една HDR снимка спокойно може да присъствува дори и самото слънце, а встрани от него да има някаква дълбока сянка. Въпреки това детайли ще се виждат както от небето, така и от засенчения обект (въпреки че разликата в яркостите е 1000 пъти).

Една HDR снимка е много по-близко до нормалното човешко възприятие, което има логаритмична характеристика на яркостта (обикновенните фотоапарати имат линейна характеристика). Човек спокойно вижда детайли в изображения с яркост, различаваща се 1 милиард пъти. Ярък слънчев ден има 1000W/кв.м., a лунната светлина е една милионна от W/кв.м. Човешкото око вижда целия този диапазон и е цяло чудо, че фотоапаратите в продължение на 100 години не се съобразяват с този факт (предполагам че е по технически причини). Към днешна дата обаче HDR технологията дава едно доста добро приближение на чувствителността на човешкото око и именно поради тази причина HDR снимките изглеждат като излезли от приказките - прекалено реалистични и прекалено истински.