Споделих какво наблюдавам при турбините който имам аз . А за другото
А няма ли да е по добре,вместо да се движи цялата турбина,да се постави "сопло" във вид на цилиндър под нея,през който да минава струята и да се управлява той.Много по-малко инерционно и може да се движи по две оси.
Успех !!!
Тянко Ковачев
Да, това е другият варянт който обмислях, но се спрях на този с накланянето на цялата турбина, защото конструкцията е по-простичка. Движение по две оси не е нужно.
Днес ми присигна новото серво и утре ще го монтирам.
Колегата ПАЦО ми е изпратил текстолитените парчета и след нова година ще са при мен.
Неделчо Брънчев
И ако се променя сечението ще се променя тягата много по динамично от колкото да се променят оборотите и няма да се получава сриване когато се наближат критичните обороти на ефективност на турбината по този начин може да се променя посоката и размера на вектора на тягата... ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА И МНОООГО УСПЕХИ
Ако пластините,които са разположени перпендикулярно на лъча,излизащ от центъра, се движат синхронно навътре или навън,сумарния вектор на тягата ще пада,а страничната съставна ще се неутрализира.С малко загуба на енергия печелим управляемост.
Тянко Ковачев
Долу горетрябва да има съгласуваща камера и сечението да се променя по експоненциален закон за да не товари турбината което съвсем би влошило и без това не съвсем доброто и КПД.При модела който показа Матеев може само с посоката а тягата да се управлява на ръка(истинската система е нарисувана ако се вгледате) ама модела има крила и за кратко може да се държи във въздуха само на тях докато при този модел отпадне ли тягата само за кратко или посоката не е на където трябва и модела прави кълбо.
Последна редакция от ПАЦО; 02.01.2011 на 07:04.
Промяна на вертикалната сила има както когато се върти турбината, така и когато се върти някаква пластинка. И в двата случая разчитаме жироскопите да успеят да компенсират. Модела има маса и няма шанс да пропадне само за 1 милисекунда. Според мене има достатъчно време за реакция на хоризонталния жироскоп и за стабилизиране на модела. Може би ще има някакво поклащане, но само толкова.
Според мене идеята с пластината е много добра, защото тази пластина ще се завърта много по-бързо, отколкото ако въртим цялата турбина. Освен това ще има някакво начално завъртане (с разклащане), което ще стабилизира въртящия момент на пропелерите, а след това ще има само микродвижения на пластината за компенсация на външните фактори. Тези микродвижения са много по-малко от 60 градуса, така че може да се очаква, че времето за реакция на пластината ще е не повече от 10-20 милисекунди. Тоест ще е бърза колкото опашна перка на хеликоптер. По-бърза механика няма как да се направи.
Идеята дори може да се развие - и четирите турбини на четирикоптера (или трите на трикоптера) да са фиксирани и оборотите им да се управляват само с Throtle. Пластини ще имат всички турбини и цялата стабилизация, ротация и движение да се командват само тези пластини. Едно е абсолютно сигурно - ще имаме много бързо време за реакция, което е предпоставка за направата на перфектна стабилност стил заковаване на трикоптера в небето без никакво потрепване.
Още едно доразвитие на идеята - турбината е само една в центъра на трикоптера, а с въздуховоди струята се разделя на 3,4 или дори 8 потока, във всеки от които има бързодействуващи пластини.
Още едно доразвитие на идеята - няма дори и въздуховоди, а само по-много на брой пластини в дюзата на единствената турбина. Пластините имат подходящата конфигурация и са симетрични (въртят се две по две). Тука май трябва да рисувам, но който е навътре в материята, мисля че ще ме разбере и така.
Във всички случаи идеята е да не се пренебрегват пластините с лека ръка. Те са единствения начин на управление, който е много-много бърз. Друг такъв няма.
Росимир Матеев
В момента 2 потребители разглеждат тази тема. (0 регистрирани и 2 гости)