Точно тази история визирам. Абсолютно всички бяха изпълнени с добри намерения. Нямаше нито един потребител с лоши намерения!!!
Резултатът беше следния - Денчо писа 1-2 пъти и се отказа (а той според мен е един от много знаещите и опитни!), мен не изгониха (може би не само за това, но причината се криеше там някъде), Веско натрупа негативи... И още куп глупости, които се изляха като допълнение на случката.
Стана така, че една предпазна мярка и прекалено стриктното й спазване само за ден-два лиши форума от няколко знаещи и можещи хора. Образно казано с един куршум бяха гръмнати няколко заека, само че тези зайци бяха лъвове, ако ме разбирате. :)

Причината не беше нито в изискването за имена, нито в конкретния случай. Причината беше ТВЪРДЕ БЕЗКОМПРОМИСНОТО отношение към това изискване. Представете си глух човек, комуто искате да обясните нещо. Как ще го сторите, след като е глух?


Аз продължавам да разсъждавам по темата и ето докъде стигнах:

1. Хубаво е да НЯМА анонимност, понеже анонимността пречи на споделянето, а много често с нея се спекулира. Доста често - признавам!
2. Анонимността в много случаи се използва за нечисти цели (за съжаление в повечето случаи)
3. Много малък процент анонимни имат достатъчно основание да са анонимни
4. Разговорът може да наклони везните и в двете посоки (както стана с мен), т.е. има голяма доза субективизъм дали анонимният добронамерен потребител ще убеди админа в намеренията и причините си
5. Ако допусне анонимни регистрации, админа има голяма вероятност да си отвори МНОГО работа.

Всички тези точки (а мога да изредя още) са СРЕЩУ анонимността и аз съм 100% съгласен с тях.

Как се решава проблема в почти всички форуми: Определят се "модератори", които отменят администратора от тези му задължения. Те за "предната линия на фронта" и отсяват по-голяма част от недоброжелателите или ги "съветват" до решаване на проблема в зародиш.
Но от друга страна масовата тенденция при тези "модератори" е да се вживеят в ролята и да изпълняват стриктно "задълженията" си на всяка цена. Помните какво ви казах за мотивацията, нали? Ето го и примера - това са мотивирани личности, които са готови да "минат и през огън", за да свършат работата си. Това е и целта за "назначаването" им.
Дотук хубаво.
Но започва и лошото, което всъщност е и основния проблем на модерирани форуми - модераторите се вживяват прекалено. Съвестта им е единствената бариера пред злоупотребата. Лошото е, че думичката "СЪВЕСТ" е изключително разтегливо понятие.

В този ред на мисли аз дълбоко приветствам идеята на Росимир този форум да бъде лишен от подкрепата на модератори. Заявявайки това, Матеев слага на плещите си допълнителен труд, който иначе биха вършили модераторите. Така че той трябва да е наясно с това, а потребителите да се съобразяват и всички заедно да му помагат.

За да не разтягам прекалено поста ще завърша с това че подкрепям мнението на mmfsr, част от което звучи така:
"Мисля напразно си чешем езиците и тия дето не са добронамерени - те ще си отидат, като всички участници тук ги игнорирват.
Просто не им обръщайте внимание."
Ще си позволя да го допълня по мой си начин: Да не се обръща внимание на недобронамерените по никакъв начин, дори с коментари. Така те нямат почва за развитие. Да има въведено задължение за попълване на име и населено място, но на него да не се държи като на Конституция. Т.е. политиката на форума да е по-гъвкава към частни случаи и да подхожда с разбиране. Да има гратисен период (да кажем измерен в постове - 10 поста примерно), в който всички участници да подсещат анонимния да изпълни задълженията си, но чрез лични съобщения. Подсещането в тема най-често дразни някого.

По този начин хем ще се запази хубавата идея да НЯМА модератори, хем всички ще са мотивирани да излязат от анонимност и никой няма да се сърди, а администратора ще има задължението чат-пат да провежда разговори с някой "по-специален" откъм лични данни.