Проблемите със захранването могат да се видят само с осцилоскоп. Става въпрос за едни иглички, които за човешкото око са много тънки и кратки, но за процесорите на приемника и цифровите сервота те са много дълги - стотици и дори хиляди цикли (инструкции от програмата). Та тези иглички ако са много дълбоки (голям пусков ток на моторите на сервотата), то тогава е напълно възможно напрежението да падне под допустимия диапазон за съответния процесор. Това води до рестартиране на процесора (временно прекъсване на работата му) или дори и до още по-лошо - тотално объркване на програмата, свързано с грешен запис в някоя клетка, повреда на данни, зависване и всички други гадости на съвременната компютризация.

Та слагането на допълнителни електролитни кондензатори намалява дълбочината и широчината на тези иглички. Колкото по-голям кондензатор, толкова по-добре. Паралелно на електролитния е добре да се сложи и неелектролитен кондензатор, който пък ще се погрижи за намаляването на високочестотните смущения, предизвикани от работата на BEC-a и от стръмните предни и задни фронтове на ШИМ-овете на BEC-a и спийд контролера (идеалния правоъгълен импулс има безкраен спектър по фронтовете).