Моля за помощ !

[Foxy]

На нас ни се случва понякога и на повечко от 300 метра да караме.

[Mateev]

Ако приемем, че самолета или хеликоптера ви е с дължина 1 метър и го наблюдавате от 1 метър, то тогава той заема почти цялото ви зрително поле на окото, което се състои от 120 чернобели мегапиксела и само 8 цветни мегапиксела.

Отдалечавайки го на 100 метра, вие ще го виждате като картинката от аватара ми отляво на този постинг, като при това ще използвате само 10 000 пиксела от окото си (матрица 100х100). На 300 метра ще го виждате с размерите на тази буква А (1000 пиксела или матрица 32х32 от окото). При такъв малък размер вече е трудно да се прецени дали модела лети по корем или по гръб и дали се приближава или отдалечава. Хоризонталността пък въобще не може да бъде преценена, а тя е критична при хелитата. Отделно дето при такова разстояние цветността я преценявате само с 9-10 пиксела (3х3). Тоест това означава, че едва ли не модела вече е чернобял и това допълнително влошава възприятията.

За повече от 300 метра вече е немислимо да се говори че е възможно да има някакво нормално управление с пълен контрол на височина и наклон на крилете. По-скоро това е бедствено положение с опити модела някакси да се спаси и да се върне по-близо. Командите се подават на сляпо и се следи накъде се отклонява чернобялата точица в небето и всъщност това е единствения ориентир.

Преди да строшите някой модел, отдалечавайки го твърде много, пробвайте на симулатор. Наистина има шанс да бъде спасен модел, отдалечен на 400-500 метра, но само ако е със стабилизираща система и сам се грижи за собствената си хоризонталност.

Имал съм случай да правя опит да спасявам много отдалечен модел, но това беше UFO, което само се хоризонтираше. Беше надвечер и това допълнително влошаваше видимостта. В небето го виждах като чернобяла точица и с пробни команди успях да накарам точицата бавно да се движи надясно. След това на сляпо подадох още малко дясно за завой към мене и после команда напред. Изминаха повече от 2-3 минути, в които точицата стоеше на едно място и аз си нямах никаква представа дали се приближава или отдалечава. И най-накрая, когато прецених че се приближи на 100 метра, започнах да я снижавам и в това ми беше грешката. Модела напусна светлото небе и фона се смени с дърветата от далечната гора, при което аз буквално го загубих от поглед. Нататък го приземявах без да го виждам. Впоследствие се оказа, че съм го приземил в реката. От тогава вече не си и помислям да правя опити с далечни полети.