Съществува едно хитро техническо решение, което е допустимо да се използва в подобни случаи, но с цената на една уговорка и няколко компромиса:
1. Уговорката е, че решението е оправдано само в три случая:
- ако се касае за прекомерно големи усилия, надвишаващи възможностие (и/или теглото) на гъвкаво жило (най-вече за прилагане на усилие при бутане, а не при изтегляне)
- ако се касае за големи разстояния на предаване на усилието ИЛИ за множество завои, които трябва да се преодолеят
- ако се налага промяна на усилието от самият изпълнително-предавателен възел.
2. Компромиси:
а) При въпросното решение е невъзможно или трудно реализируемо наличието на система за обезвъздушаване и система за резерва на хидравличната течност (резервоар)
б) Обезвъздушаването се извършва при частично разглобяване на системата чрез клапан в средна точка.
в) наличие в малки граници на "ефект на ластика" или с други думи прекалена еластичност при работа поради невъзможността за използване на специализирани тръбопроводи. До известна степен се преодолява с използването на полиуретанови тръбопроводи с малко сечение.
При всички случаи (и при използване на качествени шлаухи) ефектът е по-малък или съизмерим с този на жило.
Системката е следната - използват се двойнодействащи пневмоцилиндри, свързани взаимопоследователно с тръби и връзки, подсигурени за минимално подналягане.
Всичко това - напълнено с хидравлично масло.
Чрез разлика в диаметрите може да се постигне увеличаване на усилието за сметка на хода и обратното.
Естествено, в единият край задължително трябва да има сервомашинка... В другият може да се използват всякакви "хитроумни" цилиндри - от кръгови до захващащи - без значение.
Въпросът е кому е нужна всичката тая галимация... Бих го направил за гъзария и от гледна точка да "скрия" управлението така, че да не се вижда нищо нито отвън, нито отвътре в модела. Теглото бих могъл да го докарам, но цената... там нещата ще са страшни!